— Колко скоро е възможно да го направим?
— Щом успеем да организираме нещата. Елитът разбира само езика на парите. Трябва да ги улучим право в чековите книжки.
Барет свали слънчевите си очила и погледът му се зарея през прозореца.
— Какво става, Спайдър?
— Мисля, че трябва да отменим всичко…
За миг лицето на Маргрейв се преобрази. Сключените му вежди се откроиха, игривата дяволитост изчезна и я замени чиста злоба.
— Явно имаш някакви проблеми!
— Това не е колежански бъзик, Трис! Знаеш какви щети може да нанесе това, ако го изпуснем. Ще загинат милиони. Ще причиним огромни икономически и природни щети, светът може да не се възстанови с десетилетия.
— И как ще го „изпуснем“? Каза ми, че си му хванал цаката.
Барет сякаш се опита да се скрие в себе си.
- Заблуждавах се. Винаги е било стрелба напосоки. След онази случка с товарния кораб в Зона 2 се върнах към чертожната дъска. Изпробвах миниатюрна версия на оборудването в Пюджет и косатките полудяха. Нападнаха някакви деца. Щяха да изядат един човек, ако не го бях издърпал от водата.
— Някой е видял конструкцията?
— Да, някой си Кърт Остин. Чел съм по вестниците за него. Работи за НАМПД. Водеше състезанието с каяци, което отиде по дяволите. Видя оборудването само за секунда. Не би могъл да предположи за какво е.
Маргрейв стана мрачен
— Дано си прав иначе ще трябва да го премахнем.
— Шегуваш се! – възкликна Барет.
Маргрейв се усмихна.
— Стига, приятел! Видях репортажа от нападението на косатките. Какво се опитваш да ми кажеш, Спайдър. Че косатките са хищници? Това нещо ново ли е?
— Не просто експериментът ми обърка сетивните им възприятия, защото не успях да овладея електромагнитното поле.
— Е, и? Никой не е пострадал.
— Забрави ли, че изгубихме един от собствените си кораби?
— Почти нямаше екипаж, тези, които бяха на борда знаеха рисковете, а и добре им платихме за тях.
— Ами „Южна красавица“? На онези хора никой не им е плащал да участват в експериментите ни.
— Минало-заминало. Беше случайност.
— По дяволите, знам, че беше случайност, но въпреки това отговорността е наша.
Маргрейв се приведе напред. Очите му горяха като въглени.
— Знаеш защо влагам толкова много в начинанието ни, нали?
— От чувство за вина. Искаш да изкупиш вината на рода ти за спечеленото семейно богатство на гърба на роби и опиумни наркомани.
Маргрейв поклати глава.
— Предшествениците ми са дребна риба в сравнение враговете ни сега. Водим битка с концентрация на власт, каквато светът не познава. Нищо не може да се сравни с международните корпорации, които превземат света с помоща на световната търговска организация, Световната банка и Международния валутен фонд. Никой не избира началниците им, принципите на демокрацията за тях са празни думи, пренебрегват всякакви закони и вършат каквото им скимне, а всички други да вървят по дяволите. Искам да върна властта над земята обратно у тези, които живеят на нея.
— Думи на класически анархист – погледна го Барет. – Съгласен съм, но не ми се струва, че смъртта на невинни е пътят към тази цел.
— Искрено съжалявам за изгубените кораби и екипажите им. Нещастие е, но е неизбежно. Не сме нито кръвожадни, нито луди. Ако успеем да постигнем целта си обаче, онзи кораб ще е бил малка цена. Общото благо изисква жертви.
— Целта оправдава средствата, това ли ми казваш?
— При нужда.
— Благодаря ви, господин Маркс.
— Маркс е бил шарлатанин, празен теоретизатор.
— Ще се съгласиш, че този проект почива върху някои доста нетипични идеи. Марксизмът е бил просто недоизпипана постановка, преди Ленин да прочете „Капиталът“ и да превърне Русия в рай за пролетариата.
Маргрейв вдигна ръка.
— Пленителна дискусия, но да се върнем на нещо, за което сме съгласни. Технологията. Когато започнахме, каза, че можеш да държиш под контрол мощта, която освобождаваме.
— Казах ти също, че системата е несъвършена без правилните честоти – прекъсна го Барет. – Правя възможно най-доброто без тях, но има голяма разлика между изстрел от снайпер и от пушка-помпа. Вълните и водовъртежите ни рязко надминават всичко от компютърните модели – Барет спря, за да поеме дъх. – Мисля да се откажа Трис. Твърде много рискуваме
— Не можеш да се откажеш. Целият проект ще отиде по дяволите!