— Не е така би могъл да продължиш оттам, докъде стигнах. Но като приятел те моля да не го правиш.
Вместо с гняв, Маргрейв реагира със смях.
— Спайдър, ти беше човекът, който откри теоремите на Ковач и ми ги показа!
— Ще ми се да не бях. Мъжът е бил гениален, но теориите му – опасни. Ако бяха умрели с него, може би щеше да е по-добре.
— Ако ти кажа, че Ковач е успял да измисли как да неутрализира ефектите от теоремите си, би ли размислил?
— Подсигуряването би променило нещата, да. Но това не е възможно. Познанието е умряло с Ковач в края на Втората световна война.
— Представи си, теоретично, че не е умрял – погледна го лукаво Маргрейв.
— Няма как. Руснаците са нахлули в лабораторията. Или са го заловили, или са го убили.
— Ако са го заловили, защо руснаците не са продължили работата му, за да се сдобият със супер-оръжие?
— Опитали са – каза Барет. – Предизвикали са земетресението в Анкъридж и са прецакали климата. – Той се спря. Осени го идея: – Ако е бил с руснаците, щели са да се справят по-добре. Така че трябва да е умрял през 1944 г.
— Така се смята.
— Свали си самодоволната усмивка от лицето. Знаеш нещо, нали?
— Версията е вярна, макар и да е непълна – отвърна Маргрейв – Ковач публикува статията си за война чрез електромагнетизъм. Германците го отвличат, за да разработят оръжие, което ще спаси Третия райх. Руснаците превземат лабораторията и връщат учените в СССР. Но един от тях напуска Русия след Студената война. Открих го. Струваше ми състояние от подкупи и пари за наемници.
— Казваш ми, че имаме нужните данни?
— Ще ми се да беше толкова просто. Проектът бил стриктно разпределен между различни учени. Германците държали семейството на Ковач за заложници. Той пък укривал ключова информация, за да не ги убият германците.
— Има логика – сви рамене Барет. – Ако са знаели, че може да неутрализира собствения си труд, са щели да го елиминират.
— И аз така мисля. Само че не е знаел, че семейството му е било елиминирано почти незабавно, а после фалшифицирали писма от съпругата му, за да им сътрудничи в името на децата им. Часове преди руснаците да пристигнат в лабораторията, се появил един мъж и отвел Ковач. Мъжът бил висок и рус и карал мерцедес.
Барет завъртя очи.
— Това описание пасва на половин Германия.
— Извадихме късмет. Няколко години след като си заминал от Русия, немският ни информатор се натъкнал на снимка на русия тип в едно ски-списание. По някое време през шейсетте бил спечелил аматьорско състезание. Имал брада и бил по-възрастен, но според нашия човек нямало съмнение, че е същият човек.
— Издири ли го?
— Изпратих някои от охранителите ни да го поканят на разговор. От същата компания, която ни прати и пазачите на острова.
— Коя компания – „Убийци и приятели“?
Маргрейв се ухили.
— Гант ни ги предложи. Признавам, че пипат грубичко, но ни трябваха професионалисти, които не биха се посвенили да престъпят закона.
— Дано си струват инвестицията тези престъпници на закона.
— Засега не е ясно. Пропуснали са възможността да говорят с русия. Той ги надушил и изчезнал.
— Горе главата. И да го откриеш, не е сигурно, че знае каквото и да било за тайните на Ковач.
— И аз така реших и затова се върнах на самия Ковач. Програмирах огромен алгоритъм-търсачка за всичко писано и казано за него. Започнах с предположението, че ако е оживял, навярно е продължил проучванията си.
— Ама че смело предположение. Работата е убила семейството му.
— Би внимавал, да, но трудно би укрил следите си. Алгоритъмът ми покри всяка научна публикация от войната насам. Откри няколко статии, споменаващи специфични търговски приложения на електромагнитни полета.
Барет се приведе напред.
— Слушам те.
— Един от първопроходниците била компания със седалище в Детройт, основана от европейски имигрант. Виктор Януш.
— Янус е двуликият римски бог, който гледа и към миналото, и към бъдещето. Интересно!
— И на мен така ми се стори. Приликите с работата на Ковач бяха твърде големи, за да са случайни. Все едно Ван Гог да имитира Сезан. Би овладял импресионистичната работа със светлосенките, но все ще го изкушат ярките, фундаментални цветове.
— Какво знаеш за Януш?
— Не много. С пари можеш да си купиш анонимност, уж бил румънец.
— Един от шестте езика, които Ковач владеел. Продължавай!
— Лабораторията му била в Детройт, живеел в „Грос пойнт“. Сигурно е тичал да се скрие при вида на фотоапарат, но не криел, че е щедър филантроп. Пишели за жена му в хайлайф списанията. Има и известие за раждането на дъщеря им, която загинала със съпруга си в катастрофа.