— Махай се!
Видях, че я бях наранил, но това не ме интересуваше. Бях направил нещо, което никой не е имал смелостта да направи в този мизерен град: бях наредил Спуки Джинкс и го бях наредил добре.
Оставих я и тръгнах обратно към хотел „Бендикс“.
На път към хотела усетих, че хората не се отдръпваха от мен: някои дори ми се усмихваха. Новините пътуваха бързо. Едно ченге, отпуснало крака на ръба на един тротоар, ми намигна приятелски.
Изведнъж бях станал известен в Лусвил, но не се чувствах висок десет фута. Джени беше развалила триумфа ми. Просто не можех да разбера как можеше да бъде толкова глупава.
Чудех се какво щях да правя. Може би, след ден-два тя щеше да се успокои и можехме отново да се съберем. Парадайс Сити ми изглеждаше много далечен. Не исках да се връщам там — поне не сега.
Усетих, че бях гладен, така че отидох в ресторант „Луиджи“. Двамата стари сервитъори засияха като ме видяха. При първото ми посещение те не ми обърнаха внимание. Един дебел, възрастен мъж с лекета на костюма си се приближи, докато се хранех. Каза, че името му е Хърб Лесинг.
— Аз държа аптеката на ъгъла. Исках да ви кажа, че свършихте добра работа, господин Кар. Онова копеле си го търсеше. Сега, може би ще мога да си почивам нощем — той сиря, задъха се и прибави — мисля, че помогнахте много на този град.
Чудех се, какво ли щеше да каже Джени ако беше чула това. Кимнах, благодарих му и продължих да се храня. Той ме огледа с явно възхищение и се върна на масата си.
След обяд, тъй като не можех да си представя, че ще се върна в хотела, а нямаше какво друго да правя, отидох на кино. Филмът не можа да ми задържи вниманието, тъй като мислех за Джени.
Върнах се в хотела, без да бързам и се качих в стаята си.
„Ти си точно толкова брутален и жесток, колкото е и той!“
Запалих цигара, легнах на леглото и се замислих за това, което тя беше казала.
Най-накрая реших, че може би беше права. Нещо трябва да ми се е случило. Припомних си влудяващата ярост, която ме беше обхванала, докато удрях Спуки и неговите приятелчета. Вярно е, че бях предизвикан, но знаех, че преди три месеца не бих реагирал така. Дали този лудешки изблик на ярост се дължеше на катастрофата? Дали някой от умствените ми зъбци не се беше откачил? Дали не трябваше да се консултирам с д-р Мелиш? Тогава реших, че не си заслужава да го търся. За първи път след загубата на Джуди почувствах непреодолима нужда от жена.
Какво по дяволите, ставаше с мен? — се питах. Може би щеше да е добре да посетя местния публичен дом — в град като Лусвил трябваше да има публичен дом. Администраторът, трябваше да знае.
Погледнах часовника си: беше 18:15 ч. Докато ставах от леглото, си казах, че ще си намеря жена, ще вечерям в „Плаза“ и ще оставя утрешния ден да протече спокойно.
Тъкмо излизах от стаята и телефонът звънна. Докато вдигах слушалката, не подозирах че това щеше да промени целия ми живот.
— Господин Кар? Тук е О’Халоран… Главният полицай, градската полиция.
Познах дрезгавия, износен глас.
— Да, сержант?
— Опитвах се да те открия, след това си спомних, че се беше регистрирал в хотел „Бендикс“.
— Да? — сега вече бях нащрек, всички мисли за жени се изпариха и почувствах как стомашните ми мускули се свиват. — Нещо случило ли се е?
— Да… може и така да се каже — той изгрухтя и продължи — Госпожица Бакстър е паднала по стълбите. Тя е в болница.
Почувствах как ударите на сърцето ми се забавят.
— Лошо ли е ранена?
— Е, нищо сериозно, но все пак е лошо — той се спря, за да изгрухти отново и продължи, — счупена китка, счупен глезен, пукната раменна кост… доста зле е паднала.
— Къде е тя?
— В градската болница. Мислех, че знаеш.
— Благодаря — казах аз.
Чух звук, който ме озадачи. Дали си търкаляше молива?
— На стълбите имало опъната жица — каза той — между нас казано, смятам, че е била предназначена за теб, но тя се е спънала в нея.
Огън от ярост започна да тлее в мен.
— Така ли? — казах и затворих.
Дълго време гледах мрачно отсрещната стена. Жицата е била предназначена за мен. Със своите налудничави идеи за добрата Джени беше паднала така, че можеше да бъде мъртва.
Обадих се на администратора и го помолих да ме свърже с градската болница. Когато ме свърза, попитах дали мога да видя госпожица Бакстър. Някаква сестра ми каза, че това може да стане на следващия ден. Госпожица Бакстър била под упойка. Благодарих й и затворих.