Като стигнах до шестия етаж, една жена със сбръчкано като сушена слива лице излезе от една канцелария, тръшна вратата и мина покрай мене така като че ли бях Бостънския удушвач. Отключих вратата на Джени, пъхнах се в малката канцеларийка, затворих вратата и обърнах ключа.
След десет минути намерих папката на Pea Морган. Седнах зад бюрото и прочетох нейната биография така, както бих прочел собствената си биография.
Джени се беше справила добре. Докладът беше написан с нейния широк почерк. Може би е почувствала, че е твърде поверителен, за да бъде напечатан от помощник.
Pea Морган, както разбрах, беше на двадесет и осем години. На осем годишна възраст тя е била изправена пред закона и определена като неконтролируема. Била е изпратена в изправителен дом. На десет годишна възраст са я хванали да краде червило и парфюм от магазин на самообслужване. Била е върната в изправителния дом. На тринадесет годишна възраст е имала сексуални взаимоотношения с един от служителите на дома. Те са били хванати на местопрестъплението и няколко часа по-късно, преди да пристигне полицията, служителят си е прерязал гърлото. Тя е била преместена в дом с по-строг режим. След една година избягала. След още една година е била задържана на Ню Йоркска магистрала, докато проституирала с шофьори на камиони. Отново е била изправена пред закона и е била подложена на психиатрично лечение. И това нямало успех, тъй като тя се измъкнала и изчезнала за две години. Била е арестувана в Джаксънвил в трима мъже, които се опитвали да ограбят банка. Поради непълнолетие е била осъдена на една година затвор. По това време е била на около осемнадесет години. След като е излежала, присъдата си, изчезнала, за да се появи отново след три години. Този път била замесена с двама мъже в обир на скъпоценности. Тя е била зад волана. Двамата мъже, въоръжени с пистолети-играчки, влезли в евтин бижутериен магазин в Маями. Те били аматъори и се паникъосали, когато се появил пазача с 45-милиметров автомат в ръка. Pea е можела да избяга, обаче останала и е била арестувана. С нейното досие тя си спечелила четири години затвор. След като излязла, била замесена с трима мъже в обир на бензиностанция. Този път съдията използвал цялата си власт и я изпратил в затвора за още четири години и това беше нейният живот до ден днешен.
Оставих досието на бюрото и запалих цигара. Сега вече знаех нейното минало и бях любопитен да науча нещо за брат й. Прегледах папките, но не намерих нищо. По всичко личеше, че Джени е нямала нищо общо с него, но аз бях сигурен, че той е от лигата на Pea.
Стоях зад бюрото и мислех за Pea, докато светлината отвън намаляваше. Мислех си за живота, който тя беше водила и открих, че й завиждам. Мислех си за моя скучен живот у дома и моята майка, която беше добра и почина, когато аз бях на петнадесет години и баща ми, които беше робувал в диамантена мина, беше спечелил много пари, които беше инвестирал несполучливо и умря сломен. Pea беше водила порочен живот, но не е била сломена. В момента, в който е излязла от затвора, тя е тръгнала отново по пътя на престъпността. Поне е имала цел и стремеж. Целта е била лоша, но тя я е преследвала.
Лоша?
Изгасих цигарата си и запалих друга.
Бяха ме учили, че да крадеш е лошо, но така ли беше наистина в този модерен свят, в който живеех? Не беше ли това по-скоро оцеляване на по-силните? Не беше ли това смела, частна война, която се водеше от един човек срещу полицията? Не беше ли това по-добре отколкото мрачния живот, който водеха хората, които просеха от Джени?
Половината от ума ми казваше, че не съм прав, но другата половина се съпротивляваше. Знаех, че Pea изведнъж беше станала най-важният човек в живота ми. Бях омагьосан от нейната сексуалност, но освен това й завиждах, че беше по-смела от мен.
Изведнъж ми се прииска да изпитам това, което тя беше изпитала. Тя е била преследвана от полицията. Аз също исках да преживея това. Помислих си как се е чувствала, когато е станало напрегнато и как, въпреки това, тя не се е паникьосала и не е избягала от бижутерийния магазин. Завиждах й за това преживяване. Почувствах нуждата да разбера дали имах смелостта, която тя имаше в напрегнати моменти.
Вече се стъмняваше и аз върнах досието в шкафа, изпразних пепелника с двата фаса в един илик, който сложих в джоба си. Не исках Сатъреното лице да разбере, че съм бил в канцеларията. След това излязох.