Той се отърси от уплахата си. Очите му гледаха револвера в ръката ми, след което той се успокои.
— Тук няма пари, синко — каза той тихо. — Изглежда нямаш късмет.
— Дай ми парите или ще стрелям.
Отвратих се от треперещия си глас. Знаех, че не бях по-заплашителен от една мишка.
— Тук имаме система, синко — каза той така, като че ли разговаряше с дете, — нощен сейф. Всеки долар, който получа вкарвам в онази стоманена кутия там и само шефа може да я отвори.
Втренчих се в него и пот потече но лицето ми.
— Подарих на сина си един от тези пистолети за Коледа — продължи той. — Той е луд по Джеймс Бонд.
Очите му се преместиха върху телевизионния екран.
— Я се разкарай. Може да съм старомоден, но аз лично харесвам Боб Хоуп.
Той се засмя спокойно когато Хоуп каза: „Дори и слабините ми са отпуснати“.
Сразен, аз се оттеглих в тъмното до колата и обратно в хотела.
ЧАСТ ПЕТА
В хотелската стая лежах в тъмнината отчаян.
Евтинийка!
Подигравката на Спуки отекваше в ушите ми.
Да… Евтинийка!
Главата ме болеше и аз треперех от яд и срам. Бях безгръбначен! Нещо ми ставаше! Явно бях способен да действам само тогава, когато някой ме изкарваше извън кожата ми, в противен случай не бях по-застрашителен от една мишка!
Знаех със сигурност, че моя безгръбначен опит да се състезавам с досието на Pea беше мъртво роден. Знаех, че нямам смелостта да направя втори опит, тъй като бях сигурен, че той щеше да доведе до моето арестуване. Аз бях един безнадежден, безполезен и тромав аматьор! Бях извадил късмет с дебелия служител. Той беше разбрал веднага, че револвера е играчка и ме беше пренебрегнал с презрението, което заслужавах.
Мислите ми се насочиха към Pea. Тялото ми я желаеше до болка. Бях преминал фазата, когато си казвах, че съм луд, че злото в нея можеше да ме унищожи. Тя беше като сирена, чиято песен се блъскаше в главата ми и аз не можех да устоя.
Спомних си за това, което тя беше казала:
„Когато ме имаш, ще ти струва повече от един обяд.“
Спомних си как изглеждаше тя тогава, със зелени очи пълни със сексуални обещания, тялото й леко приведено към мен и чувствената й усмивка.
Сега вече не ме интересуваше колко щеше да ми струва! Арогантното ми самочувствие, че щях да я имам безплатно се беше изпарило. Трябваше да я имам! Трябваше да я имам дори и при нейните условия! Какво щеше да иска? Джени беше написала в досието, че тази жена е била проститутка. Да предположим, че й предложих двеста долара? Това беше доста тлъста сума за една курва. Тя нямаше да откаже двеста долара! Може би, ако сиях с нея веднъж щях да мога да се отърва от тази натрапчива мисъл.
Започнах да се успокоявам, въпреки че главата ми все още ме болеше. Нетърпеливо станах от леглото, хвърлих осем аспирина в устата си и ги глътнах. Върнах се обратно в леглото и зачаках да подействат. С пари можеше да се купи всичко, си казах, при положение, че имаш достатъчно пари. Щях да я купя! Обсебила я е мисълта за забогатяване, беше казала Джени. Pea, казвах си аз, щеше да подскочи като видеше двеста долара. Не ме беше грижа, че я купувах. Моята непреодолима страст, която ме тормозеше, ме караше да желая да я видя гола, на някое легло. След като спя с нея веднъж, след като тази страст бъде удовлетворена, щях да се върна в Парадайс Сити и да я забравя.
Все още с тези мисли, най-накрая заспах.
На следващата сутрин, с малко по-голяма самоувереност, отидох до местната банка и осребрих пет чека за по сто долара. За по-голяма сигурност, си казах аз. Щях да й предложа двеста и да кача до петстотин, ако се окажеше необходимо, но бях сигурен, че тя ще се хване и на двеста.
Върнах се на мястото, където бях паркирал Буика, запалих двигателя и тъкмо, когато включвах на скорост се сетих за брат й Щеше ли да бъде там? Щеше ли да се мотае в онова мръсно, малко бунгало? Пръстите ми стиснаха волана. Нямаше да мога да направя своето предложение, ако той беше в бунгалото.
Това беше вече проблем и мен ме обля вълна от ярост. Изключих стартера, излязох от колата и тръгнах но улицата. Беше твърде рано. Градският часовник удари десет пъти. Трябваше да преодолея своето нетърпение. Трябваше да чакам поне до обяд и дори тогава не бях сигурен, че брата щеше да отиде на работа. Вървях безцелно, без да виждам никого, a Pea изгаряше съзнанието ми. Мотах се докато часовника удари единадесет пъти. Дотогава бях достатъчно изнервен, за да се кача на някое дърво. Влязох в един бар и си поръчах двойно уиски с лед.
Питието ме успокои малко. Запалих цигара и тъкмо когато щях да поръчам второ питие видях Фел Морган да излиза от прашен Буик модел 1960.