— Какво значение има кой съм аз? — казах аз. Аз съм като всеки друг мъж! Вземи парите и се съблечи!
— Ако ти не ги вземеш, скъпа, аз ще го направя — каза Фел зад мен.
Обърнах се бързо. Той се беше облегнал на вратата и ме гледаше със злобно изражение на лицето.
Само при вида му в мен се запали искра от онзи лудешки гняв, който бях почувствал преди и той го видя в очите ми.
— Успокой се, копеле — каза той. — Аз съм на твоя страна. — Тази кучка само се прави на трудна. Искаш ли да я оправя?
Pea се изправи бързо, грабна парите от масата и ги смачка в юмрука си.
— Само да си ме доближил, кретен такъв — изръмжа тя на брат си — и ще ти извадя проклетите очи!
Той се засмя.
— И ще го направи — обърна се той към мен. — Какво ще кажете да се успокоим и да обсъдим положението? Ние си говорихме за теб. Можем да се спазарим. Какво ще кажеш за една смяна на диамантите, които продаваш, с някой фалшификат?
Аз погледнах към нея.
— Какво ще кажеш, копеле? — продължи той. — Тя ще си плати. Това беше нейно хрумване, когато й казах кой си. Няма да си го получиш без диаманти. Хайде да го обсъдим.
— Върни ми парите — казах й аз.
Тя се усмихна подигравателно и поклати глава.
— Промених си решението. Петстотин долара ще са ми от полза, дори и да са твои. И не се опитвай да ми ги вземеш. Фел и аз можем да се справим с теб. Помисли за това, което каза Фел. Ако толкова ти се иска, можеш да си го купиш с диаманти. Не един диамант, а много диаманти. Помисли си. А сега… се разкарвай!
Погледнах Фел и видях, че държи къса желязна пръчка в ръка.
— Не се опитвай, копеле — каза той. — Ще си спечелиш само строшена глава. Не бях готов за теб миналия път, но сега съм. Помисли си. А сега, вън!
Той се изтегли назад, за да мога да мина покрай него.
Мразех го.
Нея също я мразех, но все още я желаех.
Излязох навън в горещия смог, през грубата трева и мръсотия и се върнах при Буика.
Не си спомням, как съм карал обратно до хотела. Дойдох на себе си едва, когато вече бях легнал на леглото и гледах циментовия прах на прозореца срещу мек, осветен от утринното слънце.
Обхвана ме силна депресия. Даже и Pea ме беше нарекла Евтинийка! Господи! Колко я мразех! Изпитах внезапно желание да се самоубия. Лежах в леглото и се питах „Защо не?“. Изведнъж това ми се стори като най-доброто разрешение. Защо да продължавам? Защо да оставям тази жена да ме тормози?
Но как да се самоубия? Замислих се.
Бръснарско ножче? Използвах електрическа самобръсначка.
Аспирини? Бяха ми останали само шест.
Да скоча през прозореца? Имаше опасност да убия някого на препълнената улица.
Огледах трескаво стаята. Нямаше нищо, което можеше да издържи теглото ми, за да се обеся.
Колата?
Да! Щях да взема колата и да се блъсна в някое дърво с висока скорост. Да! Точно това щях да направя!
Измъкнах се от леглото, опипах джобовете си за ключовете от колата. Не можах да ги намеря. Къде ли ги бях сложил? Заоглеждах стаята безумно и ги видях на прашния бюфет. Тъкмо тръгнах към тях и телефонът звънна.
Дълго време се колебах, след което грабнах слушалката.
— Лари… скъпото ми момче!
Черният облак депресия и лудост изчезна, когато чух гласа на Сидни Фремлин. Усетих, че треперя и се потя. Хвърлих се на леглото.
— Здравей, Сидни — гласът ми беше прегракнал.
— Лари, трябва да се върнеш! — по гласа му си личеше, че преживява голяма криза. Напрежението в гласа му ми подсказа, че той беше като пчела, затворена в бутилка, която жужи бясно.
— Какво има? — казах аз, като изтрих потта от лицето си с опакото на ръката.
— Лари, скъпи, просто не мога да разговарям но телефона. Може да ни подслушва някой ужасен човек. Ти просто трябва да се върнеш! Госпожа П. иска да продаде онова нещо! Просто не мога се справя с това — само ти, умничкият ми, можеш!!! Разбираш за какво говоря, нали, Лари? Това е строго, абсолютно строго секретно! Кажи ми че разбираш?
Г-жа П.
Поех бавно дъх, докато мисълта ми се върна пет години назад, когато бях направил най-голямата си продажба на диаманти на Лус и Фремлин. Г-жа Хенри Джейсън Плесингтън, съпруга на един от най-богатите мъже във Флорида — а по-богати от него нямаше — беше поръчала диамантена огърлица. Тя е клиент на Лус и Фремлин от години. Преди да започна работа като техен диамантен експерт, Сидни й беше продал това-онова, но нищо наистина голямо. Когато пристигнах и се запознах с нея, и разбрах колко е богат съпругът й, видях възможността да й продам нещо наистина голямо. Сидни се суетеше и прелиташе наоколо и повтаряше, че съм прекалено амбициозен с идеята си, но аз включих в действие своя чар и разговарях с тази жена на средна възраст, като наблягах на факта, че тя заслужава само най-доброто. Тя реагира на моите думи така, както растенията реагират на доза тор. След като я бях довел дотук, започнах да й говоря за диаманти. Казах й, че имам амбицията да създам диамантена огърлица, която щеше да бъде върховото постижение на всички диамантени огърлици. Обясних й как щях да търся камъни, които да си подхождат. Казах й, че за мен щеше да бъде удоволствие да знам, че крайният продукт щеше да бъде за нея. Тя лапна всичко това така, както котка лапва сметана.