— Но как ще разбера дали ми харесва? — попита тя. — Вашият вкус може да не се окаже като моя.
Очаквах тя да каже точно това и бях готов с отговора. Казах, че ще й покажа модела на скица, а освен това ще накарам един китайски бижутер, когато познавах от Хонг Конг да направи имитация на огърлицата от стъкло. Тогава тя да прецени сама. Цената на имитацията щеше да бъде около 5000 долара. Естествено, ако тя реши, че иска истинската огърлица, тези 5000 долара ще бъдат приспаднати от сметката.
Тя ми каза да се заема.
Накарах Сидни да моделира огърлицата. Той имаше талант в това отношение и направи нещо наистина красиво.
— Но, Лари, в диаманти това ще струва истинско състояние! — възкликна той, когато проучвахме скицата. — Тя никога няма да се съгласи! Ще струва поне един милион.
— Ще струва повече — казах аз, — но остави това на мен. Ще я накарам да уговори съпруга си. Той е въшлив с пари.
Г-жа П. одобри модела, което беше крачка напред. Надявах се тя да ми поръча огърлицата направо с диаманти, обаче тя още не беше обработила съпруга си и й се искаше да види първо имитацията.
Моя човек в Хонг Конг за отне два месец а направи стъклената огърлица и как само се беше постарал! Само първокласен експерт можеше да познае, че камъните не бяха диаманти. Огърлицата беше толкова добре изработена, че имах неприятното усещане, че госпожа П. щеше да се задоволи с имитацията и да се перчи пред приятелките си, че е истинска.
Отидох в огромната вила на Плесингтън, която беше с изглед към морето и Ролс Ройс и Бентли, паркирани пред входа й. Поставих стъклената огърлица върху възглавничка от черен велур и наблюдавах лицето й. Тя едва не припадна. Сложих огърлицата на дебелата й шия и я заведох до едно голямо огледало.
След това превключих на търговски език.
— Тези, разбира се, както виждате, госпожа Плесингтън, са стъклени. И забележете, в тях няма живот (което не беше истина), но искам да си представите всяко едно от тези стъклени камъчета пламнало като огън… огъня на диамантите.
Тя стоеше омагьосана, гледаше своето отражение: набита жена на средна възраст с отпуснат бюст и сбръчкана шия.
— Дори и Елизабет Тейлър би пожелала да притежава такава огърлица.
След това разкопчах огърлицата, преди тя да се беше примирила със стъклото вместо с диамантите.
— Но колко ще струва?
Това, разбира се, беше основният въпрос. Обясних й, че за да създам подобно бижу с диаманти, трябваше да обърна целия свят, за да намеря камъни, които щяха да си подхождат. След като ги откриех, те трябваше да бъдат шлифовани от специалисти, след това поставени върху платина, което също трябваше да бъде направено от специалисти. Всичко това щеше да струва пари. Знаех, както и тя знаеше, че парите, които щяха да купят диамантите, не бяха нейни. Тя трябваше добре да обработи съпруга си. Отбелязах, че диамантите са вечни. Че никога не губят стойността си. Парите на нейния съпруг щяха да бъдат вложени безопасно. Оставих я да попие всичко това, след което й казах съвсем небрежно, че огърлицата ще струва около милион и половина.
Тя дори не трепна. Защо пък да трепне? Нали нейният съпруг щеше да трепне. Тя просто си стоеше, една дебела купчина в дрехи от колекцията на Нормал Хартнел със замислен поглед. Представях си как си мислеше за своите приятелки, които щяха да й завидят, какво символично значение щеше да има тази огърлица, че може би дори и Елизабет Тейлър щеше да й завиди. Така че, накрая г-жа П. получи своята диамантена огърлица, най-голямата продажба, която Лус и Фремлин бяха правили и то благодарение на мен. Окончателната цена на огърлицата беше милион и осемстотин хиляди долара.
Госпожа П. и огърлицата получиха добро покритие от пресата. Бяха я заснели с огърлицата, а съпругът й в далечината имаше вид на човек, сдъвкал зелена дюля. Тя парадираше с огърлицата в Казиното, Кънтри клуба и дори даде прием. След това, един месец по-късно една от най-добрите й приятелки, която притежаваше диамантена огърлица, но такава, каквато аз не бих предложил на нито един мой клиент, беше ударена но главата и огърлицата беше открадната. Жената не можела да се оправи от удара и трябвало да я гледа медицинска сестра.