Това ми приличаше на предизвикателство. Ако й да бях негоден за грабежи и страхливи кражби на коли, то тази операция с продажбата на огърлицата, въпреки че беше трудна, беше поне в моята компетентност.
Прекарах следващия час, докато малкия самолет се спускаше над Парадайс Сити, в размисъл за начини и средства.
Намерих Сидни в един дискретен кът с двойно мартини. Главният сервитьор на ресторант „Ла Палма“ ме заведе при него така, като че ли бях член на Кралското семейство.
Както обикновено, ресторантът беше претъпкан и трябваше да спра на няколко маси, където мои клиенти ме поздравяваха и се интересуваха от моето здраве, но най-накрая стигнах до кътчето и Сидни ми сграбчи ръката.
— Лари, скъпо момче, не можеш да си представиш колко съм ти благодарен! — избухна той и сълзи се появиха в очите му. — Не изглеждаш добре… изглеждаш отпаднал. Как си? Полетът много ли те изтормози? Мразя се за това, че те докарах тук, но нали разбираш?
— Добре съм, — казах аз. — Недей да се суетиш, Сидни. Полетът беше чудесен.
Но той не престана. Първо ми поръча двойно сухо мартини и когато главният сервитьор си замина, той се заинтересува от здравето ми и от това, с което се бях занимавал и най-накрая ме понита дали ми е липсвал.
Бях свикнал с неговото жужене и го срязах.
— Виж какво, Сидни, давай да се захващаме с работата. Малко съм изморен и след вечеря искам да си легна, така че хайде да не си губим времето с моето здраве.
Сухото мартини пристигна, след което Сидни поръча черен хайвер, суфле от раци и шампанско.
— Така добре ли е, Лари? — опита той. — Леко и хранително и ще можеш да спиш добре.
Казах, че е чудесно.
— Значи, тя иска да продаде огърлицата? — казах аз, когато главният сервитьор се отдалечи и щракна на двама келнери с пръсти, за да се увери, че ще получим първокласно обслужване.
— Тя дойде вчера… трепереше като желе — каза Сидни. — Познавам горкото същество от години и тя гледа на мен като на един от най-близките си приятели. Повери ми, че й била необходима голяма сума пари без Хенри да узнае. Помислих си, че ще ме притисне до стената и започнах да си блъскам ума да измисля някакво извинение, но тя веднага изплю камъчето. Трябвало да продаде огърлицата и Хенри не трябвало — повтарям — не трябвало да знае. Какво можех да й дам за нея?
— Пак ли комарджийство?
— Не ми каза, но, разбира се… трябва да е била вътре с хиляди долари. Разбира се, веднага щом разбрах за какво става дума, се обвих в мъгла. Казах, че ти ще трябва да се заемеш с продажбата. Ти си моят диамантен специалист и на теб може да се разчита. Казах й, че си извън града, но че веднага щом се върнеш, щях да те помоля да й се обадиш. Бедничката едва не се напика от ужас. Каза, че просто не може да чака. Кога си щял да се върнеш? Било ужасно, ужасно спешно. Казах, че ще се опитам да те върна още тази вечер и приключихме дотам. Е, ти се върна. Ще се срещнеш ли с нея утре сутринта, Лари? Нямаш представа в какво състояние се намира. Тя е добра и глупава и не мога да понасям страданията й. Ще се срещнеш с нея, нали?
— Затова съм тук.
Хайверът пристигна и, докато мажехме препечения хляб с масло, аз продължих:
— Имаш ли представа колко иска?
— Държах си малката устичка затворена по този въпрос. Не исках да се меся в твоята работа. Не задавах въпроси. Всичко е в твои ръце, Лари.
Размазах хайвера върху филийката.
— Това може да се окаже трудничко, Сидни, — казах аз. — Даваш си сметка, разбира се, че огърлицата ще трябва да бъде разглобена? Не можем да се надяваме да я продадем в този й вид. Това отново ще бъде разгласено в пресата и ако Плесингтън види снимка на някоя друга жена с огърлицата, г-жа П. ще бъде застреляна. Мислех си за това в самолета. Можем да направим добра сделка. Можем да продадем диамантите дори и за ща милиона долара, но това ще трябва да се извърши много внимателно.
Сидни опули очи.
— Два милиона?
— Ето, как аз виждам нещата: аз отивам да разговарям с г-жа П. Обяснявам й, че ако желае да продадем огърлицата в този й вид, ще й дадем един милион и осемстотин хиляди — толкова, колкото е платила за нея. От това, което ти ми каза — и аз ще подчертая, че препродажбата на огърлицата ще бъде оповестена в пресата по същия начин, както когато я купи — щом веднъж разбере това, тя ще се изплаши твърде много, за да ни я продаде в този й вид. Веднъж прескочим ли това препятствие, ще й обясня, че огърлицата ще загуби голяма част от стойността си, ако бъде разглобена. Ще й кажа, че камъните трябва да бъдат продадени поотделно и че не можем да й предложим повече от деветстотин хиляди… половината от началната цена. Ако се съгласи на това — а тя би могла да се съгласи — тогава ще й платиш деветстотин и ние ще вземем огърлицата — вдигнах ръка, тъй като той понечи да ме прекъсне. — Позволи ми да довърша. Ти трябва да моделираш един диамантен нашийник, който ще поеме всички диаманти на г-жа П. Ще дам на Чан да направи нашийника и ще потърсим някой в Южна Америка или Индия, или пък Средния изток и ще му го продадем за два милиона. Ти ще спечелиш един милион и сто хиляди долара, което ми се струва добра сделка.