Тя вдигна глава, зелените й очи гледаха с насмешка.
При вида й у мен отново се събуди онази мъчител-на страст. Господи! Помислих си, това е жена! Най-вълнуващата, най-дяволитата, най-съблазнителната жена в целия свят! Все още беше облечена в онази евтина памучна рокля и все още носеше онова евтино синьо колие и все още напомняше упадаща страст.
— Ти? — тя се облегна на стола. — Какво искаш, Евтинийке?
Онази неконтролируема влудяваща ярост се събуди в мен.
Направих три бързи крачки напред и я ударих по лицето. Тя се олюля.
— Не ме наричай така! — изкрещях и се приготвих да посрещна ударите й, но тя не реагира. Остана на мястото си с ръце на лицето и очи, широко отворени от изумление.
— Добре се справяш, копеле — каза Фел, който тъкмо влизаше в стаята. — Точно така трябва да се държиш с тази кучка. Знаех си, че скоро ще се появиш. Чувствай се като у дома.
Не му обърнах внимание, погледът ми беше насочен към Pea.
— Ако още веднъж ме докоснеш, ще съжаляваш — каза тя, но гласът й не беше убедителен. Когато яростта ми започна да избледнява, изведнъж ми хрумна, че досега съм се държал неправилно, като съм я молил и съм пълзял пред нея. Спомних си как брат й я удряше. Може би тя уважаваше мъжете, които бяха груби с нея.
— Ако отново ме наречеш Евтинийка, отново ще те ударя — казах аз, като избутах Фел и седнах в счупения фотьойл. — Дойдох, за да разговарям с вас двамата. Ако имате смелост ние тримата бихме могли да откраднем малко диаманти.
Pea ме гледаше, като че ли бях луд, но Фел избухна в силен смях.
— Видя ли? Казах ти, че ще се запали, тъпа краво — каза той на Pea, — но ти не искаше да ми повярваш. Казах ти, че е готин. Аз знам… помирисвам ги отдалеч.
— Затваряй си устата! — сряза го Pea, като все още ме гледаше. — Какво точно искаш да кажеш?
— Въпреки, че имам малко пари — казах аз, — все още нямам достатъчно… Кой ли има? Вие двамата искате пари, така че защо да не се сработим и да си изкараме малко?
Тя се наведе напред с искрящи очи и безизразно лице.
— Как?
— Вие си направихте труда да разберете кой съм, — казах аз, — така че аз си направих труда да разбера кои сте вие. Знам, че сте участвали в два глупави обира и че сте се оплескали. Това са дреболии. Ако ти и брат ти можете да мислите в голям мащаб и имате смелост, ще спечелите половин милион долара.
Фел пое шумно въздух, a Pea настръхна и сви юмруци.
— Сериозно ли говориш? Половин милион? — попита Фел с дрезгав глас.
— Не съм дошъл тук, за да си губя времето. Говоря съвсем сериозно. Половин милион за вас, половин милион за мен.
— Не можеш да ме прекараш — каза Pea рязко. — Какво точно се крие зад тези глупости? Не си прави илюзията, че ще повярвам на тези бръщолевеници. Не съм вчерашна. Половин милион! Каква глупост!
— Я си дръж проклетата уста затворена! — изкрещя Фел. — Ти си голяма глупачка! Казвам ти, че този си го бива! Играе на едро! — той се обърна към мен. — Кажи на мен, господине… не се занимавай с нея. Тя винаги е била с малко мозъче. Какви са тези петстотин хиляди? Господи! Много добре ще ми дойдат такива пари!
— Чакат някой да ги вземе — казах аз. — Трябва само да влезете, да ги вземете и да излезете.
— Искаш да кажеш да влезем във вашия магазин и да го очистим? — каза Фел озадачен.
— Не говори като идиот! Ако се опитате да направите това, ще влезете в затвора толкова бързо, че няма да се усетите. Не… тази работа е лесна, безопасна и проста.
— А ти какво ще правиш през това време? — включи се Pea с недоверчиви и студени очи. — Ще стоиш отстрани, докато ние вършим работата и ако нещо стане, ще се скриеш?
— Нищо не може да стане. Много е просто — казах аз. — Аз ще организирам работата и ще продам диамантите. Без мен няма пари. Но ако нямате смелост, кажете ми още сега и ще си намеря някой друг да свърши работата.
— Тоя доста се е променил от последния път, когато беше тук! — в гласа на Фел имаше нотка уважение. — Каква муха ти е влязла в главата, господине?
— Вие ми влязохте в главата. — казах аз. — Вие ме накарахте да се замисля — погледнах Pea. — Реших да не чакам, докато стана стар, дебел и глупав. Реших да забогатея още сега.
Очите й все още бяха недоверчиви.
— Каква е работата? — попита тя намръщено, но аз знаех, че бях уловил вниманието й. — Не говори объркано. Казвай за какво става дума?
Бях се подготвил. Извадих от портфейла си снимка на бижуто на г-жа П. и го сложих на масата пред нея.
— Ето, за какво става дума: милион и осемстотин хиляди долара в диаманти.
Фел се наведе над рамото на сестра си. Аз ги наблюдавах и от внезапно появилата се алчност в очите им разбрах, че съм ги вързал така, както бях вързал и Сид-ни.