След това Pea ме погледна.
— Ако тази работа се провали, ще ни затворят за двадесет години.
— По дяволите! — избухна Фел. — Няма ли да престанеш да се заяждаш? Винаги ли трябва да се месиш? Защо не си затваряш устата?
— Аз съм била в затвора… ти не си — каза тя. — Говориш като идиот, какъвто си всъщност.
— Няма да има затвор — включих се аз. — Нека да обясня.
Казах им за колието на г-жа П., показах им изрезките от вестника и снимките й с огърлицата. Казах им за нейните дългове от комара и как тя трябваше да продаде огърлицата тайно. Как моят шеф я беше купил на невероятно ниска цена и как той и аз щяхме да правим нашийник от същите диаманти и щяхме да го продадем с голяма печалба.
— Стиснатият кучи син ми предлага само два процента от печалбата, — заключих аз — така че аз ще взема огърлицата. С моето положение, мога да продам диамантите безопасно за един милион. Ще деля петдесет на петдесет с вас — и като използвах любимата фраза на Сидни, продължих — не мога да бъда по-справедлив от това, нали?
Pea ме изучи с поглед.
— Много си щедър — студените й, недоверчиви очи се взираха в лицето ми. — Защо така? Знаеш, че ние щяхме да го направим и за една десета от тази цена. Какво си намислил?
Сега разбрах, че бях прекалил. Тя беше права, разбира се. Ако им бях предложил петдесет хиляди, те пак щяха да лапнат, но вече беше твърде късно, за да се върна назад. Бях направил пропуск и сега трябваше да разсея нейните съмнения. С безизразно лице посрещнах спокойния й поглед.
— Ето как, аз виждам нещата — казах. — Тъй като вие двамата ще свършите опасната работа и аз ще ви платя половината, вие няма да сте недоволни и ще държите устите си затворени. Последното, което искам, е да се опитате да ме изнудите за повече пари, когато работата е вече свършена. За да се предпазя, ще разделя парите на равно.
— Тоя гледа по-далеч от носа си… използва си пипето — каза Фел развълнувано. — Прав си, господине. С половин милион няма повече никога да ни видиш!
— Опасна работа? — Pea бързо забеляза другата ми грешка. — Ти каза, че било лесно и просто. Тогава къде е опасността?
— Трябваше да кажа активната част от работата, не опасната, но при всички положения ще има напрежение.
Казах си, че трябва да бъда по-внимателен с нея. Докато брат й беше доверчив глупак, тя беше опасна като чувал, пълен с гърмящи змии.
Тя продължи да ме наблюдава дълго време, след което попита:
— Какво трябва да направим?
— Първо, ще се облечете прилично: като брат и сестра на ваканция. Купете си прилични дрехи с парите, които ми откраднахте. След това ще дойдете в Парадайс Сити и ще се настаните в хотел „Пирамид“, регистрирайте се като Джон и Мери Хол — извадих златния си молив и написах моя телефонен номер на полето на вестника, който лежеше върху масата.
— Обадете ми се във вторник след полунощ и ми дайте номера на вашата стая. Не искам да питам за вас на рецепцията. В сряда вечерта ще дойда във вашата стая в десет часа с всички подробности, които ще са ви необходими. Можете да свършите работата следващия петък, но ще ви кажа това със сигурност, когато се срещнем в сряда.
— Все още не си ни казал как ще свършим работата — каза Pea, като ме наблюдаваше. — Аз искам да знам.
— Шефът ми и аз ще работим върху проекта за нашийника в неговия апартамент, а огърлицата ще бъде на неговото бюро. Имаме нужда от нея за новия проект. Вие трябва само да влезете, да ни завържете, за да не вдигнем шум, да вземете огърлицата и да излезете. Много е лесно и просто.
— Е, за Бога! — възкликна Фел. — Наистина ли ще бъде толкова лесно? Никакви ченгета? Просто влизаме и вземаме проклетото нещо?
— Точно така — изправих се на крака. — Други въпроси?
— Трябва ли да имаме оръжие? — попита Фел.
— Разбира се, но не заредено. Няма да има съпротива. Използвайте ги само като заплаха… разбрахте ли? Да не са заредени.
— Разбира се. Аз мога да намеря два патлака без проблеми.
— Ще говорим за подробностите следващата сряда. Оставете организацията на мен. Вие трябва само да си купите прилични дрехи, да изглеждате порядъчно и да не привличате внимание — погледнах Pea. — Имаш ли още въпроси?
Тя ме огледа намусено.
— Къде е клопката? — попита тя. — Това е моят въпрос. Тази работа ми намирисва: половин милион долара, просто, лесно и без ченгета. Вони! Каква е твоята игра?
Обърнах се към Фел.
— Ще можеш ли да намериш някой да работи с теб? Тая започва да ми омръзва, в края на краищата двама мъже са по-добре, отколкото един мъж и недоверчива кучка.
Той се усмихна.
— Не й обръщай внимание. Тя така си говори. Ще бъдем в мотела във вторник-вечер, господине.