Размишлявах върху това. След това си спомних, че трябваше да бъда ударен с пистолет от Фел, за да се предпазя от подозрения. Щях да се възползвам от това. Щях да се престоря, че съм крайно изнервен и се налага да се махна незабавно. По начина, по който редях нещата, Pea и Фел щяха да разберат, че са откраднали имитация едва след десет дни. Дотогава аз трябваше да съм в Европа и Далеч от техните отмъстителни ръце. Тогава мислех да ниша на Сидни и да му съобщя, че го напускам завинаги.
Седях и държах питието си, а умът ми беше зает с мисли, когато три минути след полунощ звънна телефона.
Ръката ми не беше стабилна, докато вдигах слушалката.
— Кар на телефона.
Фел каза:
— Стая 35.
Поех дълбоко въздух.
— Тя там ли е?
Фел се изкикоти.
— Как мислиш?
— Утре вечер в десет — казах аз и затворих.
Следващият ден се влачи безкрайно. За щастие не бяхме заети в магазина и имах време да помисля.
Тери ме наблюдаваше. Най-накрая любопитството му надви и той се придвижи до моето бюро.
— За какво мислиш, Лари? — попита той, като впи злобните си малки очички в мен. — Изглеждаш дяволски замислен.
— Имам главоболие — отсякох аз и веднага използвах случая да отбележа, че все още не се чувствам добре.
— Съжалявам.
Той съжаляваше толкова, колкото някой, който е намерил десет долара на улицата.
— Върна се твърде скоро. Не мога да разбера защо Сидни имаше такава нужда от теб. Понякога е толкова несъобразителен. Аз можех да се справя с моята и твоята работа едновременно. Защо не си отидеш у дома и не се погрижиш за бедната си глава? Госпожица Барлоу и аз ще се справим чудесно.
Беше ми на езика да му кажа да върви по дяволите, когато се усетих, че като част от моята роля щеше да бъде по-добре да се направя на тежко болен.
— Мисля, че точно така ще постъпя — станах, — ако наистина мислиш, че можеш да се справиш.
Видях по изненаданото изражение в очите му, че не е очаквал това. Той наистина трябваше да се размърда без мен и Сидни.
Но това беше предизвикателство, което той прие с радост. Докато вървях към паркинга, се чудех как ли се справяше Сидни с художественото оформление. Почувствах, че трябваше да му кажа, че ще си остана в къщи. Говорих с него от една телефонна кабина.
— Сидни, страшно ме боли глава. Тери каза, че може да се справи, така че си отивам у дома.
— Бедничкият ми! Върви — той започна да се суети. — Ще отида веднага в магазина… не мога да оставя Тери да се разпорежда. Имам четири прекрасни проекта. Ще останеш много доволен! Не би ли искал да дойдеш тази вечер?
— По-добре не. Днес ще си почина, ако нямаш нищо против.
— Точно така.
Не се върнах веднага в апартамента си. Отидох до банката и изтеглих 3000 долара в пътнически чекове. След това отидох при моя агент и попитах за самолети до Сан Франциско. Имаше един, който излиташе в петък сутринта в 5:00 часа. Записах си и попитах дали беше необходима предварителна резервация. Моят агент каза, че полетът по това време щял да бъде полупразен и можех да се кача без проблеми.
Върнах се в апартамента си, седнах и започнах сериозно да планирам обира. Поръчах си сандвичи на обяд и към 15:00 ч. бях убеден, че съм се погрижил за всички подробности.
Сидни се обади към 16:00 ч., за да пита как се чувствам. Казах, че главоболието ми беше минало, но все още се чувствах недобре.
Той попита нетърпеливо, дали се надявам да бъда по-добре в четвъртък вечер и аз казах, че ще бъда добре и че мисля да съм на бюрото си утре в обикновения час.
В 20:00 ч. отидох до малкия ресторант на ъгъла и си поръчах лека вечеря, след това се върнах в апартамента си и се опитах да гледам телевизия до 21:45 часа. Взех сака с перуката тип „Бийтълс“, посребрените очила, червеното яке с черните джобове, но без револвера-играчка, отидох до гаража и се отправих към мотел „Пирамид“. Бях избрал този мотел за Морганови, защото той имаше отделни бунгала и се използваше от млади хора, които пътуваха през Маями. Ако Pea и Фел бяха купили подходящи дрехи, щяха да се слеят с тълпата.
Паркирах до мотела и влязох. Намерих бунгало 35 без затруднения. Всяко бунгало имаше голям осветен знак със съответния номер.
Нощният въздух беше изпълнен със звуците на транзистори и кресливи гласове от телевизорите. Никой не ме видя, докато чуках на вратата на бунгало 35, която се отвори веднага, като че ли Фел ме беше чакал с нетърпение. Влязох в стаята и Фел затвори вратата.
За секунда не можах да позная Pea, която стоеше до масата и ме гледаше със студените си, зелени очи. Тя беше облечена в кърваво червен панталон и сако с бяла яка и бели маншети. Червената й коса беше вдигната високо на върха на главата й и беше измита. При вида й почувствах как страстта ми отново ме прободе и усетих по малката подигравателна усмивка, че тя разбра. Обърнах се, за да погледна към Фел. Дори и той беше успял да се облече прилично. Беше се подстригал и беше облечен в кафяво спортно яке, чифт тъмнозелени панталони и бяло поло.