— Недей — тръгнах към вратата. — Аз ще го взема. Те са в шкафчето в банята, нали?
— Нека аз…
След това вратата се отвори с трясък и аз разбрах, че бях закъснял.
По-късно, когато мислено се връщах към онази нощ, разбирах защо цялата операция се беше взривила в лицето ми.
Грешката беше изцяло моя. Въпреки часовете, които бях прекарал в мислене и внимателно планиране, бях преценил съвсем погрешно реакцията на Сидни под напрежение. Бях така сигурен, че този слабичък педераст с неговото бръмчене и суетене нямаше смелостта дори и на една мишка и щеше да се свие от ужас при всяка заплаха. Ако не бях преценил погрешно куража му, нямаше да изпадна в положението, в което се намирах в момента, но аз бях толкова сигурен, че той нямаше да представлява никаква трудност и изобщо не помислих за тази съществена част от операцията.
Аз бях на път към вратата, а Сидни заобикаляше бюрото, когато входната врата се разтвори с трясък и Фел и Pea се втурнаха вътре.
Фел беше сложил перуката и сребърните очила и държеше ужасяващ автомат „Колт“ в ръка. Зад него, с коса скрита под черен шал и лице, скрито зад огромни сребърни очила, Pea също изглеждаше застрашително с 38-милиметров автомат в ръка.
— Не мърдайте! — извика Фел със смразяващ глас — Горе ръцете!
Аз бях тръгнал към него. Опитах се да се спра, но краката ми сякаш се движеха сами. Почти го бях достигнал, когато той замахна. Видях движението и се опитах да се предпазя, но дулото удари лицето ми и в черепа ми избухна бяла светлина. Почувствах топла кръв в устата си и паднах по гръб, замаян от жестокия удар. Докато лежах, дясното ми око бързо се затваряше, но лявото виждаше това, което става.
Видях как Сидни сграбчи ножа, който използваше, за да отваря писма: антика, която му беше струвала хиляди долари и с която той много се гордееше. Хукна към Фел като разярен бик с лъскавия нож насочен напред, лицето му с цвят на стар пергамент, очите му изцъклени. Той изглеждаше не само обезумял, но и смъртоносен.
Видях как Pea се оттегли и вдигна автомата си, как зъбите й се оголиха в жестока гримаса. Видя се светкавица и се чу трясък, когато Сидни заби ножа във Фел, който стоеше неподвижно, като препариран. Върхът на ножа се заби в ръката на Фел и оттам бликна кръв. Главата на Сидни експлодира като червена гъба и той падна с трясък, който разклати стаята.
Димът от стрелбата се изви към тавана. Фел залитна назад, хванал ръката си. Някак си, с влудяваща болка в лицето, застанах на лакти и колене.
Вперих поглед в тялото на Сидни Нещо ужасно, бяло и кърваво започна да тече от главата му. Той беше мъртъв. Това вече ми беше ясно. Сидни! Мъртъв! Нещо се изтъркули от устата ми. Изплюх един зъб върху двестагодишния персийски килим на Сидни. Запълзях към него. Исках да го докосна, да се опитам да го съживя и когато почти го бях стигнал, видях сянката на Pea пред мен.
Спрях, все още на лакти и колене, с кръв, течаща от устата ми и погледнах нагоре. Срещу мен имаше голямо огледало. Видях нейното отражение в огледалото. С огромните сребърни очила, белите зъби, устните, изкривени в жестока гримаса, ярко червения костюм тя приличаше на дявол, избягал от ада.
Държеше автомата за дулото. Дори и докато гледах нейното отражение, тя се засили и стовари автомата върху главата ми.
Когато се осъзнах, не знаех, че съм бил в кома в продължение на пет дни, че съм прекарал мозъчна операция и че два пъти са ме обявявали за мъртъв.
Първият признак на живот, който усетих, докато изплувах в съзнание, беше звука на нечий глас. Изплувах все по-високо и по-високо без усещане за давене, само с мързеливо, безволево движение да достигна повърхността и чух, че гласът говори някъде близо до мен и че думите на говорещия ме пронизваха.
Той казваше:
— Вижте какво, докторе, колко дълго ще трябва да стоя тук и да чакам тоя тип да се осъзнае? Губя си времето. Аз съм най-добрия в полицията. За Бога, стоя тук цели пет проклети дни!
Полиция?
Пет дни?
Стоях неподвижно и усещах силно главоболие.
Друг глас каза:
Може да излезе от комата всеки момент. Може да остане така с месеци.
— Месеци? — повиши глас другия човек. — Не можете ли да направите нещо… да му биете инжекция или нещо друго? Ако остана тук с месеци и аз ще изпадна в кома и тогава ще имате двама пациенти.
— Съжалявам… трябва да чакаме.
— Прекрасно… а аз какво да правя… да практикувам йога ли?
— Това не е лоша идея, господин Лепски. Йогата често е от ползи.
Имаше пауза, след която човекът на име Лепски продължи:
— Значи не можете да го изкарате от тази проклета кома?