След обяда и след почивката влезе сестрата и ми каза, че госпожица Бакстър искала да ме види.
— Ще можете ли, да приемете още един посетител, господин Кар? — попита тя с многозначителна усмивка.
Казах, че мога.
Джени влезе с букет червени рози и кошница грозде. Застана накрая на леглото и ме погледна с такава светлина в зелените си очи, която наистина ме развълнува.
Косата й беше прибрана. Беше облечена в тъмно синьо палто и блуза с дантели и изглеждаше прекрасно.
— Как се чувстваш, Лари?
Аз й се усмихнах.
— Разменихме си местата… рози и грозде. Как е глезенът ти?
— Добре — тя тръгна, накуцвайки, към стола до леглото и седна. — Кажи ми… как се чувстваш?
— Добре съм… особено сега, когато и ти си тук — протегнах ръка и тя я пое. — Джени, това е прекрасно. Благодаря ти, че дойде. Къде си отседнала?
— В един малък хотел. Когато прочетох вестниците, реших, че трябва да дойда.
— Беше ужасно — казах аз. — Сидни беше мой приятел. Още не мога да повярвам, че е мъртъв.
— Трябва да се опиташ да не мислиш за това. Няма да ти помогне. Ти трябва да се оправиш.
— Точно така. Спомняш ли си, като ти се обадих… нощта, в която се случи? Мислех, че се сбогувам с теб. Странно как се подредиха нещата, нали?
Тя кимна.
— Лекарят каза, че не трябва да те изморявам. Няма да стоя повече — тя се изправи.
— Хей! Почакай! Ти току-що пристигна.
— Исках да те видя. Какво да ти донеса утре?
— Седни, за Бога! Искам да говоря с теб. Колко дълго можеш да останеш в Парадайс Сити.
— Два-три дни.
— Не ми казвай, че ще започнеш работа с този глезен.
— Не… не мога… но — тя се усмихна — Не мога да си позволя да остана тук. Това трябва да е най-скъпият град на света.
— Да, така е — спрях и я погледнах. — Не знам, колко време ще трябва да остана тук. Може да е няколко седмици. Ще ми направиш ли една услуга?
— Разбира се, Лари.
— Излез от онзи хотел и се премести в моя апартамент.
Очите й се разтвориха широко.
— Не мога да го направя.
— Това е делово предложение. Някой трябва да отговаря на телефона, да се грижи за пощата, да поддържа ред. Една негърка идва два пъти в седмицата, но ако няма кой да я наблюдава, не върши нищо. Можеш да се настаниш в допълнителната спалня и съм готов да плащам на една старателна домакиня сто долара на седмица. Това е услугата, Джени. Моля те…
Тя се поколеба, след това, като започна да ютата глава, аз продължих:
— Услугата включва да ми идваш на посещение всеки ден, за да не се чувствам изоставен и самотен.
Тя се усмихна.
— Добре, Лари, но не искам да ми плащаш. Имам малко свои пари. Наистина… в противен случай не съм съгласна.
Русата сестра влезе.
— Време е за почивката на господин Кар, госпожице Бакстър — каза тя и се усмихна на Джени.
— Сестра, бихте ли дали на госпожица Бакстър ключа от апартамента ми? — казах аз. — Беше в господин Хармас. Би трябвало да го е върнал досега.
— Да, върна го — сестрата погледна Джени, след това ми се усмихна дяволито. — Елате с мен, госпожице Бакстър.
Джени потупа ръката ми.
— Ще дойда утре следобед — каза тя и излезе заедно със сестрата.
На следващата сутрин, скоро след като доктор Съмърс ме прегледа, дойде един неочакван посетител. Бях депресиран, защото Съмърс беше казал, че трябва да остана в болницата поне още две седмици. Дори и след като се върнех у дома, трябваше да внимавам да не се претоварвам.
Неочакваният ми посетител беше Том Лус. Той влезе в стаята, наподобяващ булдог повече от всякога, облечен в тъмен, съвършено чист костюм, плешивата му глава покрита с лъскави капки пот.
Рядко бях имал нещо общо с него, тъй като винаги работех със Сидни, но знаех, че той беше твърд, лоялен и гениален по отношение на финансите.
— Е, Лари — каза той и седна до мен, — съжаля-вам, че те намирам в такова състояние. Каква ужасна история! Горкият Сидни! Погребението му беше вчера. Мина добре… всеки, който е някой, беше там. Поставих венец с твоето име на най-хубавото място. Никога не съм виждал толкова много цветя.
Вътрешно потреперах и се почувствах благодарен, че не съм бил там.
— Благодаря, Том. Наистина кошмарна история. Още не мога да повярвам, че той си отиде.
— Не — Лус поклати глава. — Говорих с доктор Съмърс. Според неговите думи, Лари, ще трябва да почиваш още три-четири месеца. Можеш ли да препоръчаш някого, когото да поставим на твое място, докато се върнеш?
Бях обмислял този проблем.
— Ще имате нужда от моделиер и от асистент, който да работи с Тери. Знам, че Ханс Клох търси промяна. Той е добър моделиер, не точно от класата на Сидни, но все пак добър. Защо не му пишете? Той работи при Вернер в Антверп. Също така Пиер Мартан. Той работи при Картие в Лос Анджелос. Мисля, че няма да пропусне такава възможност.