— Ще се срещна с господин Лус и твоите посредници утре.
След като поговорихме още малко, Джени ме остави с пламнало лице и искрящи очи.
Отпуснах се върху възглавница и за пръв път, откакто бях в тази болница, се почувствах спокоен и сравнително щастлив… но не за дълго.
Следобед ме посетиха сержант Хес и Лепски.
— Само един-два въпроса, господин Кар, ако имате сили — каза Хес и седна до леглото ми.
Аз се стегнах. Какво ме очакваше?
— Искам да ви задам един въпрос, сержант — казах аз. Четох вестниците. Никъде не се споменава огърлицата на Плесингтън… има ли някаква специална причина за това?
— Разбира се… ако кажем, че огърлицата е била открадната, господин Кар — каза Хес, — ще трябва да прибавим, че е фалшива. Докато крадците си мислят, че имат оригинална огърлица, те ще се опитат да я продадат. Предупредили сме всички големи търговци в страната. Ако се опитат да я продадат, ще ги хванем.
— Разбирам.
Помислих си за алчността на Pea. Щеше ли да бъде толкова безразсъдна, че да поеме такъв риск?
Хес се размърда в стола си.
— Господин Кар, разбрах, че сте се занимавали със социални помощи няколко седмици в Лусвил. Така ли е?
Погледнах го и сърцето ми затуптя силно.
— Да. Написано е във вестниците, сержант, не е тайна. Доктор Мелиш ме посъветва да сменя обстановката след катастрофата и ме изпрати на работа при племенницата си, госпожица Бакстър. Защо питате?
— Името Pea Морган означава ли нещо за вас?
Някак си успях да срещна острия му поглед и да запазя лицето си безизразно.
— Да… госпожица Бакстър ще ви разкаже повече за нея, отколкото аз.
— Имахте ли нещо общо с тази жена?
— Да. Когато госпожица Бакстър беше в болницата, аз й предложих да посрещна Pea Морган, когато излизаше от затвора и да я закарам у дома… можете да го наречете социални помощи.
— Тя знаеше ли кой сте?
— Знаеше името ми.
— Знаеше ли, че работите за Лус и Фремлин… споменахте ли й това?
— Не. Тя не ми хареса. Почти нищо не си казахме.
— Но тя е можела да разбере кой сте?
— Предполагам. Но за какво й е?
— Опитвам се да запълня празните пространства, господин Кар.
— Pea Морган има ли нещо общо с това… това разследване? — усетих, че ръцете ми се потяха.
— Започваме да си мислим, че има. Полицията в Лусвил е получила информация от служител в бензиностанция „Калтекс“, близо до Лусвил. Той е видял репортажите във вестниците и описанията на двамата убийци. Обадил се е на сержант О’Халорън от градската полиция и му казал, че предната седмица е бил нападнат от мъж с перука тип „Бийтълс“, сребърни очила и червено яке с черни джобове. Този мъж държал пистолет-играчка и бил нервен. Служителят му казал да се разкара и той го направил. Той забравил случилото се до момента, в който прочел във вестниците, че мъж облечен като неговия нападател се търси за убийство. О’Халорън ми се обади и аз отидох в Лусвил. Това ми приличаше, господин Кар, на странно съвпадение. Ето един човек, който отговаряше на описанието на убиеца в Лусвил, а вие сте бил в Лусвил. Така че О’Халорън и аз потърсихме някой с досие, който да е имал нещо общо с вас. Беше доста далечен прицел, но работата на полицията почти винаги е свързана с далечни прицели и ние открихме Pea Морган. Не ни изглеждаше като далечен прицел, когато разбрахме, че тя живее с брат си. Виждали ли сте брат й?
Трябваше да навлажня устни преди да отговоря:
— Да. Той беше там, когато я закарах у дома.
— Имаше ли момент, господин Кар, в който да сте споменавали на тези двамата, че се занимавате с диаманти?
— Сигурен съм, че е имало.
Хес се замисли за момент.
— Имахте ли кола?
— Да.
— Ако са искали да разберат нещо повече за вас, са можели да проверят регистрационния номер, нали?
— Но защо ще правят това? В края на краищата за тях аз бях просто служител от социални грижи, който връща жената у дома.
— Да — той сиря, след това попита, — възможно ли е тези двамата да са убили Фремлин?
Мълчах известно време и се преструвах, че мисля, след което казах:
— Не знам. Всичко се случи толкова бързо. Просто не мога да кажа.
— Бихте ли казали, че Морган има тяло като това на мъжа, който е нападнал апартамента?
— Не мисля… казах ви… аз — аз останах с впечатлението, че мъжът е нисък и пълен. Морган е висок и слаб.
Хес кимна.
— Да — той потърка ухото си и се намръщи — О’Халорън и аз отидохме в дома на Морганови… малко повече от бедняшка колиба. Намерихме дома им заключен… нямаше никого. Попитахме хората наоколо. Не бяха виждали Морганови от два дни преди убийството. Точно толкова им е трябвало, за да дойдат до тук. Проверихме всички хотели и мотели и открихме нещо — той отново потърка носа си. — Те са отседнали в мотел „Пирамид“ и са го напуснали в нощта на убийството. Служителят разпозна снимката на Pea. Кажете ми нещо: вие сте се срещнали и сте разговаряли с нея. Бихте ли казали, че е убиец?