— Здрасти, сладурче — казах аз. — Какво ще кажеш за още малко действие?
Тя ми се усмихна.
— Ти наистина си мераклия — тя ме хвана под ръка. — Да… хайде да се пораздвижим.
Горе в стаята й извадих стодоларова банкнота от джоба си, като й я дадох да я види.
— Искаш ли да спечелиш това, Сейди?
Очите й едва не изскочиха.
— Иска ти се нещо по екзотично?
— Искам да прекарам нощта тук — казах аз. — В стаята ми има бубулечки.
Тя наклони глава настрани и ме погледна въпросително.
— Откъде ти се намира този хляб, сладурче?
— Няма значение. Тук ли оставам или да ходя на хотел?
Тя протегна ръка.
— Дай ги… оставаш тук.
Когато влязох в стаята усетих, че Pea все още крачеше.
— Твоята откачалка още се разхожда — казах аз и подадох банкнотата на Сейди.
— И още как. Вече свикнах. Най-лошото става, когато спре.
Наблюдавах я как постави банкнотата в чантата си, след това отиде до леглото. Махна чаршафите. Отиде до един шкаф и извади чисти чаршафи.
— Само най-доброто — казах аз и й помогнах да оправи леглото.
— Когато някое сладурче плати сто долара, то му се полагат чисти чаршафи — каза Сейди. — Тъй като нощта е пред нас ще вляза да си взема душ. Искаш ли нещо за пиене или ядене?
— Ще пийна нещо.
Тя извади бутилка евтино уиски, сода и лед, след това ме остави сам докато вземе душ. Седях в разбит фотьойл и слушах как Pea се разхожда по пода над главата ми. Тя беше животно в клетка. Помислих си за нея, спомних си времето, когато изпитвах страст към нея, но сега тя не означаваше нищо за мен, освен едно опасно животно. Ако имах смелостта, щях да отида горе, да отворя вратата с ритник и да я застрелям, но аз знаех, че това не беше безопасния начин да разиграя този малък театър. Когато я убиех, трябваше да съм сигурен, че нямаше да бъда обвинен.
Любенето ми със Сейди беше много по-нежно този път: нетърпението го нямаше. Заспахме прегърнати.
Сейди спеше дълбоко, но аз просто преминавах от сънено към будно състояние. В просъница слушах клик-клик — кликането, докато Pea продължаваше да крачи, след това се събудих напълно, когато рева на приближаващата се Хонда разтърси прозореца.
Сейди измърка и се премести, след това се обърна и отново заспа.
Отдолу, някаква врата се тръшна жестоко. След това чух тежки стъпки, докато Спуки изкачваше стълбите. Клик-клик — кликането на токовете на Pea изведнъж спря. Чух как Спуки отвори вратата си и след това я затръшна.
— Слушай, кучко такава, това е последната проклета бутилка уиски, която купувам!
Дълбокият му, заплашителен глас се чуваше през тавана така, като че ли беше в стаята на Сейди.
— Дай ми го! — веднага познах гласа на Pea.
— Вземи го! Напий се до смърт! Защо по дяволите да ме е грижа?
Сейди измърка тихо насън.
Имаше дълга пауза, след която Спуки отново заговори:
— Омръзна ми! Искам да се махнеш! Искам да остана сам! Искам те вън от тук!
— Затваряй си устата, тъпо копеле! — в гласа на Pea имаше истерична нотка, която изостри вниманието ми. — Оставам тук! Нямам къде да отида! Ако ти ме натопиш, добре ще те подредя! Мога да те подредя, Спуки! Ченгетата чакат с нетърпение да те пипнат!
След дълга пауза, Спуки каза:
— Какво но дяволите е всичко това? Трябва да знам! Защо трябва да стоиш тук, докато се успокоят нещата? Какви неща? Какво си направила? Защо но дяволите идваш тук да се криеш от ченгетата? Къде е Фел? Искам да знам! Омръзна ми да вървиш постоянно по проклетия под и да се наливаш с уиски. Искам да изчезнеш!
— Искаш ли? — легнал неподвижно, чувствайки топлината на тялото на Сейди притиснато в мен, да ме прониква, аз слушах.
Pea продължи:
— Оставам тук, докато мине опасността и мога да си тръгна. Няма да се покажа на улицата преди това. Направих много за теб. Кой купи проклетия ти мотоциклет? Защо не се опиташ да заслужиш нещо? За какво те бива освен да караш мотор и да се фукаш, тъпо, безмозъчно влечуго такова?
— Добре, — гласът на Спуки се снижи и трябваше да се вслушвам, за да чуя какво говори. — В такъв случай — изчезвай? Върви и кажи на ченгетата за мен. Веднъж пипнат ли те, няма да се сетят за мен. Така че си обирай парцалите и изчезвай!
— Пийни си, Спуки.
— Казах… разкарай се!
— Хайде де… хайде да забравим. Винаги се караме — изведнъж Pea захленчи. — Пийни си, искам легло… и теб.
— Кой те иска? Казах да се разкараш!
— Знам, сладурче, но аз искам легло. Ела.
— Писна ми от теб, пияна краво! Върви си оправяй собствените проблеми и ме остави на мира!
Изведнъж разбрах по жестокостта в гласа му, че той мислеше това, което говореше. Изплъзнах се от леглото и се намъкнах в дрехите си. Това беше моят шанс! Тя не му беше казала! Значи Спуки не беше заплаха за мен! Докато си обувах обувките Сейди се обърна по гръб.