Това вълнува ли ви?
Зачуди се дали не трябваше да извади носната си кърпа, за да избърше дясното си око, когато тя излезе. Дали Марша не си беше придала важност? Може би Соломон щеше да излезе и да се изплюе в лявото му око, но не трябваше да се безпокои.
Сладураната излезе усмихната и му махна с ръка.
— Ще ви приеме. И все пак нищо няма да спечелите.
Фрост я изгледа похотливо.
— Да се хванем ли на бас? — после мина покрай нея, за да влезне в просторната стая, която приличаше по-скоро на фоайе, отколкото на офис. С изключение на бюрото до панорамния прозорец, останалата част от стаята напомняше за милионерско гнездо, в което петдесет души можеха да се забавляват, без да се чувстват натясно.
Зад бюрото, което беше достатъчно голямо, за да се играе билярд на него, седеше дребен дебел мъж в сив костюм, който трябва да му беше струвал седем или осемстотин долара. Покрай кръглото му, загоряло на слънцето лице с хлътнали очи, нос като клюн на ястреб и уста като черта, теглена с молив, се спускаше дълга бяла коса, стигаща до яката.
Той проследи с поглед Фрост, докато преминаваше през голямата стая, после му се усмихна и посочи един стол.
— Много мило, мистър Фрост. Как е Марша?
— Чудесна и делова — отвърна Фрост, докато сядаше.
Соломон кимна одобрително.
— Истинска работяга е! — той се отпусна назад в директорския си стол. — Тя е любимата ми проститутка. Малко са нещата, които не бих направил за Марша. Да разбирам ли, че сте тук за ваканцията с намерението да се хванете на работа и да припечелите пари?
— Точно така — отвърна Фрост.
— Дошли сте, където трябва. С какво се занимавате? Каква работа търсите?
Фрост извади списъка с подробно изброените си качества, който беше напечатал, и му го подаде.
— Тук е изредено всичко, което съм работил, мистър Соломон. Може би ще ви хрумне някаква идея как да уредите моя въпрос.
Соломон прочете онова, което Фрост беше написал, като леко подсвиркваше от време на време.
— Вие май сте сменили доста работи през последните дванадесет години — отбеляза той, оставяйки листа на бюрото. — Я да видим — три години като патрул в нюйоркската полиция, стигнали сте до детектив втора степен, напуснали сте след две години, за да постъпите във ФБР като агент. След три години сте напуснали, за да отидете в стрелкова част във Виетнам. После сте станали инструктор по взривовете в Ирландската републиканска армия. След това сте станали наемник в Ангола. И накрая тази година за кратко време сте работили като човек за охрана за „Уестърн Секюрити Корп“ в Бостън. — Той наклони главата си на една страна. — Живот, изпълнен със събития и жестокости. — Взе отново списъка и продължи да чете: — Познания за повечето съвременни оръжия и експлозиви, черен колан по джудо, карате, стрелец с военна грамота, правоспособен пилот и т.н., и т.н. — Остави листа. — Много впечатляващо, мистър Фрост, но никой не планира да започва война в Перъдайс Сити. Струва ми се, че талантите ви ще останат без приложение тук. — Той се замисли и после продължи. — Разбира се, има неща, които бих могъл да ви предложа, но…
— Например…
— С вашата външност и телосложение можете да печелите по петстотин на седмица. Имам една стара грозотия, която се нуждае от шофьор, но ще трябва да си лягате с нея поне веднъж седмично.
— Не е за мен — отвърна твърдо Фрост.
— Така си и мислех. Имам и един много богат педераст, който търси компаньон, но вие… не, не ви виждам да се впишете в тая картинка.
— Нито пък аз.
— Как ви се струва да станете спасител? Ще печелите около стотачка, но ще се чувствате, все едно сте на почивка. Всичко, което ще трябва да правите, е да седите на плажа и да чакате някой да започне да се дави.
Това предложение се хареса на Фрост, докато не се замисли за заплатата.
— Ще трябва да е нещо далеч по-добро от това. След всичко, което чух от Марша, очаквам да натрупам доста пари.
Соломон въздъхна.
— Онази стара грозотия…
— Това го забравете. Какво ще кажете за бодигард?
Соломон грейна. Приведе се напред и натисна звънеца. Сладураната с испанската красота надникна през вратата.
— Някакви свободни места за бодигард, Кармен?
— В момента няма. — Тя се ухили подигравателно на Фрост. — Засега бодигардовете са залежала стока — и изчезна, затваряйки вратата.