— От време на време наистина получаваме заявки за бодигардове — каза Соломон. — Това като че ли е най-доброто за вас. Да речем, че се навъртате наоколо? Ако чуя нещо…
— Не мога да си позволя да чакам — отвърна Фрост. — О’кей, ако това е всичко, което можете да ми предложите, ще се обадя на Марша. Вероятно ще успее да направи нещо за мен, докато ви мрази.
Соломон потрепери.
— Не вършете нищо прибързано. Дайте ми ден-два… става ли? Ще накарам Кармен да провери картотеката ни. Оставете й телефонния си номер. Ще ви намерим нещо.
— Два дни, после се обаждам на Марша.
Фрост го остави и излезе в приемната.
Кармен го посрещна с подигравателната си усмивка.
— Предупредих ви. Оставете ми телефонния си номер, но не плачете, ако не ви се обадим.
Фрост написа телефонния номер на Сий мотел и го остави на бюрото й.
— Намери ми хубава работа, миличка, и ще ти купя лента за пишещата машина — каза той.
— Пак грубиянщини — отбеляза тя и се протегна към телефона.
Фрост се върна в задушното си бунгало и се приготви да чака. Ако Соломон не се обадеше с някакво предложение, знаеше, че ще стане лошо. Нямаше представа как да се свърже с Марша, а дори и да успееше да го направи, не виждаше как можеше да му помогне тя. Оставаше му само да чака и да се надява. Така че това и направи — започна да се надява и да чака. Страхуваше се да се отдалечи от телефона, затова поръча да му донесат от снекбара сандвич и бира за обяд. Бирата беше блудкава и трудно би могла да се нарече студена, а сандвичът сякаш беше направен от памук.
В осем часа вечерта реши, че Соломон и сладураната с испанския вид вероятно са се прибрали вече в порядъчните си домове, така че спокойно би могъл да отиде да поплува. Прекара времето до полунощ в плуване, в излежаване под палмите и в съзерцаване на кукличките и техните момчета, докато те се веселяха. Почувства се самотен.
Спа до късно, пи полуизстинало кафе, което би трябвало да се срамува от себе си, после се облече и отново се приготви да чака.
В три, след още един отвратителен обяд, вече беше готов да се предаде. Може би, помисли си той, не беше чак толкова страхотна идеята да дойде тук. Сега започна да съжалява, че се е вслушал в приказките на Марша. После, точно когато се готвеше да се откаже и да тръгне за Маями, за да види дали не може да си уреди нещо там, телефонът иззвъня.
Беше Соломон.
— Имам работа за вас, мистър Фрост. Бихте ли дошли веднага в офиса ми. Спешно е.
— Този, който в момента чука на вратата ви, съм аз — отвърна Фрост, затвори телефона, затича се с все сили към колата и се насочи към булевард „Рузвелт“.
Когато Фрост нахлу в приемната, сладураната с испанския вид седеше до бюрото и си правеше маникюра.
Тя му хвърли леден поглед и щракна с пръсти по посока на кабинета на Соломон.
— Ето ви и вас, мистър Фрост — каза Соломон иззад бюрото си. — Седнете. Работата сякаш е поръчана специално за вас.
Фрост седна.
— Колко ще получа? — попита той.
— Шестстотин на седмица, собствен апартамент, платена храна. Добре е, нали?
Фрост се съгласи, че е добре.
— Знаете ли условията на агенцията?
— Все още не, но вие със сигурност ще ми ги кажете.
Соломон захихика.
— Петдесет процента от заплатата ви за първата седмица и по десет процента до края.
— Не се учудвам, че можете да си позволите костюм като този — рече Фрост. — Добре, съгласен съм. Каква е работата?
— Бодигард. Това искахте, нали?
— Чие тяло ще трябва да пазя?
— Мистър Гранди е мой много ценен клиент. Има причини да се тревожи за безопасността на дъщеря си. Живее в Рим. Докато са били там, е бил направен безуспешен, но доста настървен опит тя да бъде отвлечена. Тъй като действително се е изплашил, мистър Гранди е наел вила в Перъдайс Ларго, където е изпратил дъщеря си. Мисли, че далеч от Рим тя ще е в по-голяма безопасност.
— Гранди? Кой е той?
Соломон направи нетърпелив жест.
— Карло Гранди е най-богатият индустриалец в Италия. Слуховете говорят, че има няколко милиарда долара. Той, както вече ви казах, е един от клиентите, които ценя най-много. Осигурил съм целия персонал за вилата и съм организирал всичко за удобството на дъщеря му.
— Няколко милиарда долара? — Фрост наостри уши. — Как изглежда дъщеря му?
— Не съм имал щастието да се срещна с нея, нито пък с мистър Гранди. Договарям се с майордома на мистър Гранди — мистър Френци Амандо. — Соломон направи гримаса. — Е, той не е лесен човек, но какво да се прави. Причината, поради която поискаха от мен да осигуря втори бодигард, е, че когато мистър Амандо правил проверка през нощта, открил нощния пазач заспал. Уволнили са го моментално. — Спря, за да запали пура. — Горещо ви препоръчах и мистър Амандо е готов да ви наеме пробно за един месец. Остави на мен да проверя препоръките ви и аз му казах, че миналото ви е кристално. — Той погледна лукаво Фрост. — Така е, нали?