— Можете да го повторите — отвърна Фрост с усмивка. Сега разбираше защо условията на агенцията са толкова високи.
— Не споменах най-опасните ви занимания, мистър Фрост. Струва ми се, че щеше да е неразумно. Казах му, че сте били детектив към нюйоркската полиция, после федерален агент и наскоро — охрана. Изглеждаше удовлетворен.
— Имате предвид, че получавам работата?
— Да, ако я искате. Имам няколко желаещи за бодигардове, но тъй като Марша е моя и ваша приятелка… — Той размаха пурата си във въздуха.
— Искам я. Сега какво трябва да правя?
— Трябва да се представите на Джек Марвин, който е главен телохранител. Той ви очаква. Мистър Амандо може да не намери време да се види лично с вас. Той е зает човек, но ако реши да се срещне с вас, внимавайте. — Той бутна лист хартия през бюрото си. — Тук са инструкциите как да стигнете до вилата. Перъдайс Ларго е мястото, където живеят най-богатите. Вила „Орхидея“ — резиденцията на мистър Гранди — се намира на един остров. До Перъдайс Ларго се стига през мост, който се охранява непрекъснато. Ще трябва да покажете шофьорската си книжка на пазача, който е предупреден, че ще отидете. Предлагам ви да си съберете багажа и да отидете там, колкото се може по-бързо. Става ли?
Фрост стана на крака.
— Тръгвам веднага и благодаря.
Соломон махна с ръка в отговор.
— За Марша бих направил всичко.
— Къде отсяда, когато е тук? — попита Фрост, докато вървеше към вратата.
Соломон го погледна внимателно.
— Тя не ви ли каза?
— Забравих да я попитам.
— В Спениш Бей хотел, къде другаде?
— Че какъв е пък той?
— Най-добрият и най-скъпият. Марша може да печели по хилядарка на нощ, когато е в настроение. — Той потри ръце. — Каква работяга!
Когато излезе в приемната, Фрост видя, че Кармен беше свършила с ремонта на ноктите си и в момента четеше някакъв внушителен на външен вид документ.
— Работата е моя — каза Фрост, спирайки до бюрото и. — Дължа ти една панделка за пишещата машина.
— Затвори си устата — отвърна рязко тя — и подпиши тук. — Подаде му документа. — Това е договорът ти с агенцията.
Фрост седна на един стол близо до нея и прочете внимателно документа, а пасажите с дребния шрифт — дори още по-внимателно. Всички надници, които трябваше да получи, щяха да се плащат директно на агенцията. След като агенцията удържеше онова, което й се полагаше, щете да влага парите му по сметка на негово име в Нешънъл Флорида Банк. Беше му направена застраховка срещу нещастен случай за десет хиляди долара, като вноската се удържаше от заплатата му. Ако не се задържеше на работа за повече от две седмици, от последната му заплата отново щяха да се удържат петдесет процента.
— Явно знаете как да се грижите за себе си — отбеляза той, взе химикалката, която тя му подаде, и се подписа.
Тя не си направи труда да отговори.
— Какво ще кажеш за една празнична вечеря довечера? — предложи той, без кой знае каква надежда. — Мога да ти покажа изрезките си от пресата, а и ти можеш да ми покажеш твоите.
Тя го погледна ледено.
— Разкарай се — рече и се пресегна към телефона.
Не можеш да печелиш непрекъснато, мислеше си Фрост, докато слизаше с асансьора към партера, но поне си длъжен да опиташ.
Перъдайс Ларго се оказа провлак, съединяващ магистралите Е1 и А1. А между Перъдайс Сити и Форт Лодърдейл.
Пътят към него се охраняваше от пазач и електронно задвижваща се бариера.
Когато Фрост спря пред бариерата, огромен мъж в зелена униформа и с 45-калибров колт на хълбока огледа изпитателно колата му. После огледа и Фрост и по изражението на лицето му Фрост можеше да съди, че не оценява кой знае колко нито него, нито колата му.
Пазачът излезе бавно от къщичката си, отиде до колата и взе шофьорската книжка на Фрост.