— Я се стегни! — викна му Гоубъл. Лу никога не ни е сторил нищо лошо. Нямаше да стигнем дотук без него.
— А докъде сме стигнали? — запита Ъмни. — Това копеле ще ни убие!
В този момент телефонът зазвъня и двамата мъже се стреснаха. Гоубъл грабна слушалката, слуша известно време, после заговори.
Ъмни стана и си наля голямо уиски. Нервите му бяха толкова зле, че не разбираше за какво говори Гоубъл.
Гоубъл затвори.
— Беше Hi-Fi. Изпратих го на летището, в случай че Фрост реши да замине. Hi-Fi казва, че ламборджинито на Гранди е на паркинга и че Фрост е наел мерцедес от „Херц“. Може би е тръгнал за Маями, за да вземе самолета за Ню Йорк.
— Не! Той ще ни преследва, Митч! Сигурен съм! — Ъмни удари свитите си юмруци един в друг. — Луди сме, че стоим на светло! Може да е някъде отвън с пушка!
Гоубъл отиде до Ъмни и го удари през лицето.
— Млъкни! Трябва да намерим Фрост, преди да е започнал да действа. Лу си е легнал. Може би Фрост също си е легнал. Така че ще започнем да проверяваме мотелите. Аз ще се заема със западните. Ти провери в източните. Хайде, Рос! С колко типове сме се справили заради Лу? Той е само един от тях! Захващай се за работа!
След половин час Гоубъл се обади в Туин Оукс мотел. Беше звънял в четири други мотела и сега улучи в целта.
— Да, сър — отвърна някакъв глас. — Един човек се регистрира преди половин час. Има мерцедес. Регистрирал се е под името Питър Джароу.
— Висок, тъмен, хубав?
— Точно така, сър — отвърна гласът, сега вече с безпокойство. — Надявам се, че не се е случило нищо лошо.
Гоубъл се беше представил като сержант Баски от пътната полиция на Перъдайс Сити.
— Обикновена проверка — отвърна Гоубъл. — Не се тревожете — и затвори. Беше толкова доволен от бързия си успех, че не взе под внимание реакцията на нощния дежурен.
Докато Гоубъл тичаше към вратата и викаше през коридора „Намерих го!“, нощният дежурен, който бе прекарал целия си досегашен живот в Перъдайс Сити и беше в добри отношения с полицията, бавно остави слушалката на мястото й. Сержант Баски! Това име му беше непознато.
Нощният дежурен, който беше седемнадесетгодишен студент и работеше нощна смяна, за да спечели някой и друг долар, докато подготвяше дипломната си работа по икономика, реши, че обаждане от полицията за обикновена проверка в 3.50 беше повече от странно.
Позвъни в полицейското управление и помоли дежурния сержант да го свърже със сержант Баски от пътната полиция.
Дежурният сержант му отговори с отегчен глас:
— Имате грешка. При нас няма никакъв Баски. За какво става дума?
Нощният дежурен от мотела затвори.
Две минути по-късно телефонът събуди Фрост. Той вдигна слушалката разтревожен и застина, докато слушаше онова, което му казваше дежурният.
— Благодаря — рече. — Имам един вечно пиян приятел, който все създава неприятности. Забравете за това, но все пак благодаря.
Фрост се измъкна от леглото.
Значи го бяха открили! Силк може би беше вън в тъмнината и го чакаше. Фрост тръгна опипом в мрака, намери пушката, после легна на земята, отвори леко вратата на бунгалото и погледна навън в нощта.
Небето беше виолетово. Палмите и храстите се очертаваха рязко в полумрака на развиделяващия се ден. След десет минути вече щеше да стане опасно светло.
Фрост се почувства напълно спокоен. Това беше война, в която щеше да се повесели. Движейки се тихо като змия, влачейки пушката до себе си, той изпълзя навън.
Нищо не се случи. Нищо не помръдна.
Реши, че е прекалено рано, за да може Силк да предприеме нещо, но предпочете да не рискува. Стигна до мерцедеса, когато слънцето се подаде иззад дърветата. С едно бързо движение отвори вратата на колата и се мушна вътре, приведе се и зачака. Вроденият му инстинкт му даде зелена светлина.
Запали колата и подкара бързо към „Асо Пика“.
Силк надигна глава от възглавницата и погледна кръвнишки с едното си око Ъмни, който стоеше на прага.
— Не виждаш ли, че се опитвам да спя! — изръмжа той.
Ъмни влезе в стаята и запали лампата.
— Фрост е в Туин Оукс мотел — каза развълнувано той. — Можеш да го хванеш!
— Махай се оттук, по дяволите — излая Силк. — Опитвам се да спя.
— Лу… за Бога! Фрост е опасен! — Ъмни застана до долната част на леглото. — Сега е моментът да го очистиш!