Силк легна и запълзя, докато не стигна точно над страничната врата, която беше на около десет фута под него.
Лежейки в храстите, Фрост забеляза, че до него има малка локва кръв. Погледна просмуканата с кръв превръзка и започна да се чувства неспокоен.
Господи! — помисли си той. — Кървя като някакво гадно прасе.
Пристегна силно колана над превръзката и по тялото му премина болка. Даваше си сметка, че е изтощен, а и падащите върху него слънчеви лъчи го безпокояха. Усещаше, че го обзема силна жажда.
Еднооко копеле такова, помисли си той. Наистина ме рани! Добре, излез, мамка ти… Само се покажи!
Всичко беше тихо и неподвижно, с изключение на ястреба, който все още кръжеше в небето.
Фрост си помисли за Марша. Спомни си миналото и я чу да казва: „В Перъдайс Сити стават истинските неща. Там човек може да изкара повече пари, отколкото в който и да било друг град в света.“
Как му се щеше да не я беше послушал!
Мечтаеше за пет милиона долара! Ама че мечта!
Ако се измъкнеше жив от тази бъркотия, какво щеше да прави? Щеше ли да продължи да гони златото: винаги наблизо и винаги недостижимо! Но това беше животът му и такъв щеше да бъде и бъдещият му живот.
Из тялото му се разливаше някаква лекота, която го подканваше да заспи. Кръвта около него ставаше все повече. Той поклати глава, премигна с очи и сграбчи пушката.
Гледайки отгоре, Силк зърна движението, после зърна и Фрост. Тънките му устни се разтеглиха в злобна усмивка. С едно бързо движение той се прицели и стреля.
В този момент Фрост вдигна очи и видя Силк на покрива. Рефлексът му беше изневерил. Видя оръжието, но не можеше нищо да направи. Знаеше, че само миг го дели от смъртта. Последната му мисъл, преди да умре, беше, че това еднооко копеле го беше победило.
Силк знаеше, че не е необходимо да стреля още веднъж. Той стана, протегна се, после отиде до ръба на парапета. Погледна надолу към неподвижното тяло.
Двеста хиляди долара! Е, никой не можеше да каже, че не си ги е спечелил. Това беше най-опасното и трудно убийство в дългия му списък.
После чу нещо, което приличаше на шум от размахване на крила.
Птица?
Когато започна да се оглежда, в гърба му се заби острието на хвърлен нож. Агонизирайки, той се преви напред, загуби равновесие и политна от двадесет фута към тревата, разтресе се в гърч, после застина.
Облечен в черно, Сука слезе по желязната стълба, изтича навън от ресторанта и спря до Силк. Обърна го с ритник, извади ножа, изтри острието в ризата на Силк, после отиде до мястото, където лежеше Ъмни. Доволен, че и той е мъртъв, отиде до Фрост. Погледа тялото му няколко секунди, кимна, след това прибяга бързо до храстите, откъдето се беше появил.
Гранди говореше с д-р Ванс по телефона.
— Искам тялото на дъщеря ми да бъде изпратено в Рим, докторе — казваше той. — Ще оставя вие да уредите нещата. Рим беше нейният град.
— Добре, мистър Гранди. Ще уредя всичко.
— Благодаря. — Последва мълчание. — Ще се погрижа на болницата ви да бъде направено дарение. — И той затвори.
Чу зад гърба си лек шум. Обърна се.
Сука беше влязъл и стоеше до вратата.
— Всички са мъртви, синьор — рече той, сякаш обявяваше, че вечерята е сервирана.
— Силк?
— Всички са мъртви, както ми наредихте.
Гранди се замисли за дъщеря си.
— Събирай си багажа — каза той. — Заминаваме за Рим след час.
— Да, синьор.
Гранди отиде до големия панорамен прозорец и погледна към залива. Независимо от ранния час яхти с всякакъв цветнокож персонал напускаха пристанището. Хората вече отиваха на плажа. Трафикът нарастваше. Горещият бриз поклащаше върховете на палмите.
В Перъдайс Сити започваше новият ден.