Отдалечиха се от пристанището и той поведе Фрост към вилата. Фрост поглъщаше всичко, без да пропуска дори най-незначителните подробности. Накрая стигнаха до вилата и Марвин поведе Фрост по широка песъчлива алея, която ги отведе пред дъбова врата.
— От тази врата се влиза в стаята на охраната — обясни Марвин и извади ключ. Отключи вратата и Фрост го последва в голямо помещение с климатична инсталация. До една от стените имаше множество телевизори. До тях се мъдреше голямо табло, покрито с червени, жълти и зелени лампи. До другата стена беше оръжейната сбирка. Колекцията беше впечатляваща: две пушки, два автомата, сълзотворен газ и набор ръчни пистолети. В центъра на стаята имаше маса и два стола. Пред екраните бяха поставени две кресла.
— Тук ще работите през нощта — рече Марвин, като затвори вратата. — Сядате в едно от креслата и наблюдавате таблото и мониторите. Внимавайте да не заспите. Джо заспа и Дъртия Смрадливец го спипа. Ако искате да останете на тази работа, не заспивайте. Тази седмица вие сте нощна смяна, другата съм аз. — Отиде до голям шкаф и го отвори — вътре имаше хладилник. Извади от него две кутии бира, даде едната на Фрост и му посочи един стол.
Фрост седна, каза „наздраве“ на Марвин и отпи.
— Дъртия Смрадливец?! Това Френци Амандо ли е? Соломон ми спомена за него.
Марвин кимна и седна.
— Точно така. Истинско копеле. На мен работата ми харесва. Парите са добри. Условията са добри. Почакайте само да видите жилището си. Много, много е хубаво. Тук съм вече три месеца, само че Дъртия Смрадливец разваля всичко. Имаше случаи, в които едва се сдържах да не му избия зъбите. Търси си белята. Копелето обича белите. Обича да се перчи с властта си — Марвин отпи от бирата. — Така че ако искате да останете на тази работа, а тя си струва, внимавайте с Амандо.
— Соломон ми каза, че е имало опит за отвличане — подхвърли Фрост. — Така ли е?
— Това е причината за всички тези предпазни мерки — Марвин извади пакет цигари от джоба на ризата си и му предложи. Запалиха. — Ще ви обясня картинката. Гранди — това е шефът — е пълен с долари. За да получите представа, ще ви кажа само, че ако загуби пет милиона, за него ще е същото, както за вас, ако загубите двадесет цента, и не се шегувам. Преди пет месеца, когато са били в Рим, е имало опит да отвлекат дъщеря му. Нека ви разкажа за нея. Тя е млада, привлекателна, разглезена, пакостница и до този опит за отвличане е обръщала Рим с главата надолу. Гранди я обича до полуда. Опитът за отвличане го е изплашил до смърт. Четиримата гангстери са били убити, загинали също и две ченгета. Гранди решил да махне дъщеря си от Италия. Наел това местенце, осигурил охраната и сега дъщеричката живее тук. — Марвин направи гримаса. — Съжалявам я. Тя е направо затворничка. Никога не напуска острова. Плува в басейна, гледа по два нови филма на седмица, също и телевизия, но всичко това е дяволски скучно, след като човек е щурял в Рим. Гранди я посещава на всеки шест седмици. Дъртия Смрадливец следи тя да стои на острова, както и ние с вас да си вършим работата. — Погледна Фрост. — Ясна ли ви е картинката?
Фрост махна към таблото и мониторите.
— Значи всичко, което трябва да правя, е да седя тук и да наблюдавам? Ами ако се включи червената светлина?
Марвин посочи една врата.
— Тази врата води към жилищните помещения на вилата. Не трябва да я използвате, освен ако не се включи червената светлина. Ако това се случи, грабвате автомата и тръгвате към подножието на стълбите, където са спалните. Оставате там, така че никой да не може да стигне до стаята на Джина, това е дъщерята. Щом се включи червената лампа, полицията ще се вдигне на крак и до няколко минути ченгетата ще пристигнат.
— И кучетата ще ги разкъсат на парчета.
— Кучетата са добре дресирани. Ако дотогава не са се погрижили за разбойника, се включва друга червена светлина. Тя излъчва електронно контролирано подсвиркване, което могат да чуят само кучетата. Когато го чуят, те се връщат в двора си и вратата автоматично се затваря.
След пет минути — ни повече, ни по-малко — ченгетата ще се изсипят в пазвата ви, ще пристигна и аз.
— Май ще си изкарвам парите без особен труд.