— Май е така. Номерът е винаги да сте нащрек, така че Дъртия Смрадливец да не ви забие нож в гърба, но не си мислете, че е толкова лесно да стоите нащрек през цялата дълга и скучна нощ.
Фрост вдигна рамене.
— Имал съм и по-лоши работи. Като се заговорихме за работа, Джо Соломон ли ви намери тази тук?
Марвин поклати глава.
— Аз не давам десет процента от онова, което печеля, на разни хитри мошеници. Петнадесет години бях полицай. С жена ми се разделихме. — Той отпи и направи гримаса. — Предполагам, че се оженихме прекалено млади. Когато останах сам, открих, че никак не е весело да си ченге и да живееш в бунгало под наем. Един ден се заговорихме с Том Лепски, мой много добър приятел. Той е първокласен детектив. Каза ми, че Гранди има нужда от бодигард. Представих се на Дъртия Смрадливец и получих работата. Уредих и Джо Дейвис, мой приятел, за втори човек. Печеля по осемстотин на седмица. Имам къща, в която да живея, и японец, който да се грижи за мен. Всички ястия — и то все хубави — са включени. — Той се подсмихна. — Докато продължава, това е най-доброто, което мога да желая.
Мислено Фрост отбеляза, че Марвин не е от хората, които гонят „бързата пара“. Допиха си бирите, после Марвин се изправи.
— Ще ви покажа къщичката ви.
Фрост го последва към задната част на вилата, после покрай голям плувен басейн, до който се виждаха кресла и бар, зад бара дребен японец с бяло сако миеше чаши.
Той погледна Фрост и му се поклони.
Това е Сука. Той се грижи за нас — обясни Марвин, без да спира. Продължиха по тясна пътечка и не бяха изминали много, когато чуха ужасяващ лай, от който по гърба полазваха тръпки.
След един завой по пътя си те излязоха при обграден с бодлива тел двор, където четири огромни добермана стояха заплашително в редица, лаеха и ръмжаха.
— Млък! — викна им Марвин и кучетата моментално млъкнаха с очи, приковани върху Фрост.
— Стойте настрана от тях — напомни Марвин. — Способни са да ви убият.
Фрост му повярва.
След като отминаха двора, стигнаха до две дървени къщички.
— Тази е вашата, а съседната е моята.
Марвин отвори вратата и се озоваха в голяма комфортно обзаведена дневна: имаше и телевизор, и стерео радиоапарат. После минаха в голяма спалня, добре обзаведена баня и кухничка.
— Хубаво е, нали?
Фрост се огледа. Беше повече от хубаво: беше луксозно.
— Запомнете само едно нещо — каза Марвин със сериозно изражение. — Никакви жени тук, дори и да успеете да вкарате някоя, което е невъзможно.
Фрост кимна, като си мислеше колко дяволски прахоснически луксозна е къщичката.
— Разбрах ви — отвърна.
— Когато сте дневна смяна, което ще бъде следващата седмица, приключвате в осем вечерта и след това напълно разполагате с времето си, но трябва да се върнете до два през нощта, това е опасното време. Все пак връщайте се по-рано, в случай че Дъртия Смрадливец реши да провери.
— Ами транспортът?
— В гаража има една T.R.7. Тя е за нас.
— Значи се връщам късно и кучетата ме разкъсват на парчета.
Марвин се усмихна.
— Никакви проблеми. Държите прозорците на колата си затворени и карате право към гаража. Вратата се контролира електронно. Може би кучетата ще лаят около колата, но са обучени да не влизат в гаража. Когато вратата се затвори, излизате от колата. В гаража има друга врата, която води към къщичката ви.
— Умно измислено.
— Надявам се. — Марвин бутна шапката си назад. — Е, Майк, по-добре ще е да вземете униформата си и после да отидете до полицията за разрешителното. На Трумън Авеню е Харис ще ви помогне. Той знае какво ви трябва. Върнете се около 19 часа. Ще вечеряме заедно в стаята на охраната. Няма да имате оплаквания от храната. Не ни се предлага избор, но онова, което донасят, винаги е хубаво. Предполагам, че това е всичко. Връщам се на работа. До скоро — и след като му кимна, той се отдалечи.
Фрост отиде с фолксвагена до отговарящите за екипировката и излезе с три чифта униформа и с шапка в австралийски стил.
После отиде до полицейското управление и взе разрешителното за носене на оръжие, след което подкара към Сий мотел, уреди сметката си, взе такси и се върна в имението на Гранди.
Чувстваше се спокоен и щастлив. Помисли си за Марша. Беше му направила добра услуга. Шест стотака седмично и всички разходи за храна и спане, поети от работодателя, това си беше направо кражба.