КЛИНА
Ясно, ще поръчаме такъв пролог. Ще бъде в стихове от по осем и по шест срички.
КРОСНОТО
Нека са си от по осем и осем. За две срички не сме!
НОСЛЬО
Ами лъвът? Ако се стреснат дамите от него?
КОМАРА
Ей, вярно! Мене ме е страх, пък не знам те!
КРОСНОТО
Слушайте, майстори! Това трябва внимателно да се обмисли. Да вкараме един лъв между дамите, това е ужасно страхотно нещо, защото няма на света по-ужасно страхотилище от лъв, и то жив! Това трябва да се има на пред вид.
НОСЛЬО
Тогава още един Пролог28 да ги апострофира, че лъвът не е лъв.
КРОСНОТО
Не, по-добре лъвът сам да им съобщи името си. Да си извади малко лицето изпод гривата и да им каже така например: „Госпожи…“ или „Прекрасни госпожи, моля ви…“, или „…бих желал да ви…“, или „…разрешете ми да ви помоля да не се стряскате и да не треперите. Отговарям за живота ви със своя собствен. Аз не съм същински лъв — честна дума ви казвам! Ако съм лъв, човек да не съм — но аз съм човек като всички, само дето съм скрит.“ Така да им каже или нещо друго, но да се получи същият дефект. А най-добре ще е направо да им се изкаже, какво че той е Талашко, дето им рендосва масите.
КЛИНА
Решено, така ще направим. Но има още две затруднения. Първото е как да направим луната да свети вътре, дето ще представляваме. Защото Пирам и Тизба — това го пише — се срещат на лунна светлина.
НОСЛЬО
А каква ще е луната вечерта на представлението?
КРОСНОТО
Календар! Дайте календар! Я вижте в алманаха! Как е луната? Ще има ли луна?
КЛИНА
Ще има!
КРОСНОТО
Тогава е лесно. Ще отворим един от капаците на прозореца и ще имаме чудесна луна вътре.
КЛИНА
А може и някой да излезе на сцената с наръч тръни и фенер29 и да осветли зрителите, че представлява лунно осветление. Но има и още едно препинание — не можем без стена. В пиесата се разправя, че Пирам и Тизба са си говорили през една зирка на стената.
НОСЛЬО
Ами да, как се вкарва стена в стая! Какво ще кажеш ти, Кросно?
КРОСНОТО
Много просто! Един от нас ще представлява стена. Ще го намажем с глина или ще го варосаме, за да е ефикасно, че е стена. И ще си разпери пръстите ей така, че Пирам и Тизба да си шепнат през зирката.
КЛИНА
Щом може така, всичко е наред. Хайде тогава, синове майчини, на работа! Вие сядайте и си повтаряйте ролите! Пираме, ти почваш. Като си изприказваш думите, ще влезеш в шубрака. Всеки да почва, щом чуе края на другия!
Влиза — зад тях — Пък.
ПЪК
Какви са тез кълчищни самоуци,
които вдигат смешната си врява
край ложето на мойта господарка?
Какво? Пиеса? Може да погледам,
а може даже да се включа в нея!
КЛИНА
Пираме, имаш думата! Да се готви Тизба!
КРОСНОТО
„О, моя Тизба, цвете арогантно,
аз любя те…“
КЛИНА
„Ароматно, ароматно!“
КРОСНОТО
„…цвете ароматно,
аз любя те в захлас и във екстаз!
Но чувам глас. Стой тук! След миг обратно
аз тук отново пак ще съм тоз час!“
Излиза.
ПЪК
Такъв Пирам за пръв път чувам аз!
Излиза.
ПИСКУНА
Да почвам ли?
КЛИНА
А какво чакаш? Разбери, той е видял навън някакъв шум и отива да чуе кой е. След малко пак ще се върне.
ПИСКУНА
„Пираме мой, не виждам те, уви!
По пурпур между лилиите пръв!
О, верни мой! Изящен, волеви,
прекрасен като кон от чиста кръв,
да, зная де е Ниновия дроб30 —
при него ще те чакам…“
КЛИНА
Не „дроб“, а „гроб“, човече божи! И после, ти искаш да си издрънкаш всички реплики наведнъж. Това за гроба е чак след думите на Пирам.
Вика.
А ти, Пираме, като каже Пискуна „от чиста кръв“, трябва да го засечеш веднага!
ПИСКУНА
Аха!
„О, верни мой! Изящен, волеви,
прекрасен като кон от чиста кръв!“
Влиза отново Пък, следван от Кросното с магарешка глава.
28
„…Пролог…“ — така се наричал по Шекспирово време и актьорът, който е произнасял пролога на пиесите.
29
„…с наръч тръни и фенер…“ — средновековното поверие виждало в лунните петна очертанията на човек — грешник, наказан да живее на месечината; той носел фенер и наръч тръни.
30
«…Ниновия дроб…» — става дума за гроба на Ник, легендарния асирийски цар, който дал името си на древния град Ниневия.