от пъстри пеперудени крила
отвявате вий лунните лъчи
от едрите му сънени очи!
Приветствувайте смъртния подред!
ГРАХЧО
Привет!
ПРАШИНКО
Привет!
ПАЯЖИНКО
Привет!
СИНАПЧО
Привет!
ВСИЧКИ
Привет!
КРОСНОТО
Съкровено съм ви признателен! Мога ли да узная как се назовава ваша милост?
ПАЯЖИНКО
Паяжинко.
КРОСНОТО
Много ще съм радостен да се запозная по-отблизо с вас. Ако си порежа пръста, ще побягна непременно до услугите ти. А вашето име, любезни господине?
ГРАХЧО
Грахчо.
КРОСНОТО
О, в такъв случай, моля ви да поздравите, с извинение, вашата майка, стринка Шушулка, и вашия баща, майстор Мустачко. Ще бъдем приятели с вас, надявам се. А как те казват тебе, драги господине?
СИНАПЧО
Синапчо.
КРОСНОТО
Че тъй кажете, бе, господин Синапчо! Аз добре познавам вашето дълготърпение. Страшният великан Бифтек, както си пада по горчицата, е погълнал досега сума ти членове на вашето семейство. Честна дума, неведнъж съм се просълзявал заради роднините ви. Пък и сега… Бих искал да се сближа с вас, господин Син… апчху!
ТИТАНИЯ
Към моята беседка го водете!
Луната рони сълзи във нощта.
А щом тя плаче, плаче всяко цвете
по нечия отнета чистота.
Вървете със завързани уста!
Излизат.
ВТОРА СЦЕНА
Другаде в гората.
Влиза Оберон.
ОБЕРОН
Дали Титания е вече будна?
Бих искал да узная по какво
ще пламне във любов от първи поглед.
Влиза Пък.
Но ето моя пратеник! Хей, Пък,
я разкажи сега какво се случи
във тази омагьосана гора!
ПЪК
Царицата ни се увлече лудо
в едно — да го речем — природно чудо!
Тя още спеше своя сън дълбок
в листатия си приказен чертог,
когато изведнъж отде се взима
една тайфа от майстори шестима,
зарязали в града кой мех, кой чук,
една пиеса за да готвят тук,
понеже щели да зарадват с нея
тържествената сватба на Тезея.
Един Пирам — ама глупак такъв,
че даже между тях пак беше пръв! —
се шмугна в храста. Пък, видял това,
хоп! — слага му магарешка глава!
Добре, но Тизба реплика му дава
и той — с главата — връща се тогава,
и щом го зърват, също както ято
от черни гарги пръсва се, когато
съзре сокол, или над сухи драки
с криле изпляскват гъски жълтокраки,
щом пукотът барутен ги подплаши,
тъй пръсват се приятелите наши!
Наистина невиждана картина:
един реве, та чува се в Атина,
друг в тъмното препъва се о корен
и вече няма долен, няма горен
в камарата от ритащи крака,
и ужасът расте във тях така
за сметка на ума, че с тръни, с клони
гората те усещат как ги гони,
настига, къса дрехите по тях!
И тъй докато с тях си правех смях,
Титания, която спеше там,
събудена от нашия Пирам,
съгледа го и време без да губи —
това е, във магарето се влюби!
ОБЕРОН
Дотук добре. А момъка жесток
напръска ли с магическия сок?
ПЪК
Готово! Той заспал бе на тревата,
на две-три крачки само от момата,
така че щом пребори се с Морфея31,
ще види като първо нещо нея!
Влизат Хермия и Деметрий.
ОБЕРОН
Това е той. Но таз коя е тук?
ПЪК
Не, туй е тя. Но момъкът е друг!
ДЕМЕТРИЙ
Обсипвай своя враг с обиди груби,
не този, който пламенно те люби!
ХЕРМИЯ
Обиди? И дори се подиграваш!
Проклятия ти само заслужаваш!
Ти, ти, о, аз те зная, си убил
в невинната му дрямка моя мил,
но почнал кръвнината, довърши я!
До глезен вече, влез в кръвта до шия,
убий и мене! Слънце и небе
не са тъй близки, както с мене бе