Лизандър, моя скъп! Как, той нима
оставил би ме спяща и сама?
По-скоро ще повярвам, че в земята
пробила се е дупка по средата
и сякаш през ухото на игла
луната да изскочи е могла
при антиподите32, за да смути
на слънцето сияйните черти!
Не, ти си го убил! Това е ясно!
Като убиец гледаш ти ужасно!
ДЕМЕТРИЙ
О, не! Ако ужасен съм на вид,
такъв съм аз, защото съм убит,
а ти, убийце, вместо да си черна,
блестиш пред мен като звезда вечерна!
ХЕРМИЯ
Какво говоря с теб? Лизандър де е?
Но ти мълчиш! Човек ще полудее!
О, дай ми го, Деметрий! Имай жал!
ДЕМЕТРИЙ
На хрътките си леша му бих дал!
ХЕРМИЯ
Ти сам си хрът! А, значи е така?
Убил си го със тази тук ръка?
И как го умъртви? Дали поне
си гледал във очите му? О, не!
Пробол си го, додето той е спял!
Ах, змийски подвиг! Ти си в него цял!
Гадина подла! Скорпион! Влечуго!
Но не, животно аз не зная друго,
което свойта жертва да кълве
с езиче тъй разцепено на две!
ДЕМЕТРИЙ
От теб не съм заслужил гняв такъв,
не съм пролял Лизандровата кръв
и май изобщо тя не е пролята…
ХЕРМИЯ
О, говори за всичко на земята!
Нима е жив? Кажи! Защо мълчиш?
ДЕМЕТРИЙ
Ще кажа, но с какво ще ми платиш?
ХЕРМИЯ
С това, че няма да ме видиш вече!
Оставям те, ненавистни човече!
Дали ще срещна своя мил, не зная,
но с тебе сетна среща ми е тая!
Излиза.
ДЕМЕТРИЙ
В такова настроение едва ли
тя моите въздишки ще пожали;
а мъката тежи с по-тежко бреме,
когато не й плаща дълго време
дълга си банкрутиралият сън.
Ако полегна тук, до този пън,
кой знае, току-виж, длъжникът мил
дошъл и първа вноска изплатил.
Ляга и заспива.
ОБЕРОН
Какво си сторил, глупчо бързоног?
Кого си пръснал с тайнствения сок?
Наместо този вярно да залюби,
друг някой верността си ще загуби!
ПЪК
Съдбата тъй е рекла: да се пада
единствен верен на лъжци хиляда!
ОБЕРОН
Не се бави! След миг и половина
да си открил Елена от Атина!
Познаеш ли я по страните бледи,
изпити от въздишки сърцееди,
насам я отклони, а дотогаз
тогова пък ще омагьосам аз.
ПЪК
Мълчи, хвърчи, политва твоя Пък
като стрела от азиатски лък!
Излиза.
ОБЕРОН
Пръсвам ти очите двете
с купидоновото цвете
тъй, че щом направя аз
да се мерне тука таз,
от която бягаш ти,
тя за теб да заблести
като чистото и мило
афродитино светило33.
Ако то те обгори,
пак от него лек дири!
Капва от вълшебния сок в очите на Деметрий.
Влиза отново Пък.
ПЪК
Повелителю, Елена
иде, но е придружена
от младежа, на когото
грешно пръснах сок в окото.
Да останем, ако щеш,
малко да се развлечеш
с лудите им диалози?
Боже господи, как този
уж разумен род човешки
цял е глупости и грешки!
ОБЕРОН
Но шумът им е голям —
ще събудят оня там.
ПЪК
И ще се боричкат двама
за една и съща дама —
колкото по-сложен кръг,
толкоз по се радва Пък!
Влизат Лизандър и Елена.
ЛИЗАНДЪР
Как мислиш, че говоря на шега!
Сълзите ми нима не виждаш ти?
Плачът на седмоцветната дъга
през моето ухажване трепти.
Повярвай му, щом носи то печата
на честността и истината свята!
ЕЛЕНА
Тез клетви са за Хермия. Кажи
какво тегло за мен да имат те?
Две истини — туй значи две лъжи,
защото се убиват и двете.
Еднакво те са тежки на везната,
но сякаш теглиш вятъра с мъглата!
32
Антиподи — човеци, живеещи „с краката нагоре“ на противоположната нам страна на земното кълбо.