ЕЛЕНА
Със тебе, аз? А кой тогава прати
Лизандър из гората да ме гони
със кошница похвали присмехулни?
Кой след това подучи тоя втори
от твоите безбройни ухажори —
теб, теб, Деметрий, който досега
не си ме и подритвал със нога! —
да ме нарича нимфа, божество,
сирена, дева и не знам какво?
Защо ще казва всичко туй на тази,
която, както е известно, мрази?
И за какво Лизандър, който храни —
известно е и туй — към тебе обич,
на мен ще седне да се обяснява?
Дали не става всичко туй със твойто
съгласие и може би подбуда?
Знам, аз не съм красива като тебе,
и знам, че необичана обичам,
но не към подбив, а към нежна ласка
би трябвало скръбта ми да те тласка!
ХЕРМИЯ
Не те разбирам!
ЕЛЕНА
Да, недоумявай,
въздишай жалостиво, преструвано,
а зад гърба ми смигайте си трима,
плезете се, правете ми рога!
Докрая издържана, таз шега
във хрониките може да остане!
О, ако бяхте малко по-човечни,
не бихте ме измъчвали така!
Но нищо! Аз сама съм си виновна
и знам сама лека на свойта мъка,
а той е лесен: смърт или разлъка!
ЛИЗАНДЪР
Елено, чакай да ти обясня!
Любима! Нежна! Скъпа!
ЕЛЕНА
Още нещо?
ХЕРМИЯ
Не, моля те, не й се подигравай!
ДЕМЕТРИЙ
Тя моли те, а аз ще те принудя!
ЛИЗАНДЪР
Напразни са принуди и молби!
Елена, аз наистина те любя!
Живота си готов съм да загубя
в двубой със оня, който дръзне само
недоверчиво да повдигне рамо!
ДЕМЕТРИЙ
Аз дръзвам, ето! Повече любов
във моето мълчание се крие,
отколкото във празната ти реч!
ЛИЗАНДЪР
Ела! Това доказва се със меч!
ДЕМЕТРИЙ
Готов съм!
ХЕРМИЯ
О, Лизандре, не разбирам!
ЛИЗАНДЪР
Махни се, негърко35!
ДЕМЕТРИЙ
Какъв смелчак!
Налиташ, но си смел не толкоз чак!
По-леко дърпай да не те изпусне!
ЛИЗАНДЪР
Марш, дива котко! Махай се оттука!
Ах, репей лепкав! Ах ти, крива кука!
ХЕРМИЯ
О, колко груб си с мен! Каква промяна,
любими мой!
ЛИЗАНДЪР
Аз — твой любим, плашило?
Лекарство гадно! Чемер! Подло шило!
ХЕРМИЯ
Преструваш се! Не мога да повярвам!
ЕЛЕНА
Аз също, миличка!
ЛИЗАНДЪР
Деметрий, чакай!
Държа на думата си!
ДЕМЕТРИЙ
Да, държиш,
но те държи таз панделчица женска!
ЛИЗАНДЪР
Не мога да се откача от нея!
Да я ударя? Нараня? Убия?
Омразна ми е, но нали жена е,
как бих могъл да и направя зло?
ХЕРМИЯ
Какво по-зло от твоята омраза?
И после откъде е тя? Не съм ли
аз Хермия? Не си ли ти Лизандър?
Какво във мене се е променило?
До тази нощ обичаше ме още,
и в тази съща нощ ме изостави!
Защото ти — не мога да повярвам! —
о, богове, изглежда, си го сторил
не на шега?
ЛИЗАНДЪР
А ти какво си мислиш?
И вече не желая да те виждам!
Това е! И недей се колеба,
недей допуска вътрешна борба,
не се съмнявай и не се надявай
и жертва на илюзии не ставай!
Повтарям ти го, за да те предпазя:
Елена любя, а пък тебе мразя!
ХЕРМИЯ
Ах ти, лъжкиньо! Ах ти, листен червей!
Ти, крадло на любов, кога успя
сърцето му, промъкнала се нощем,
да отнесеш в полата си непрана?
ЕЛЕНА
Ти нямаш, явно, ни природна скромност,
ни женски свян, ни сдържаност моминска!
От моите възпитани уста
опитваш грозни думи да изтръгнеш?
Не ще го бъде, лицемерна кукло!
ХЕРМИЯ
А, „кукла“, значи? Тъй и предполагах: