и те, с нов сок изплакнати от сока,
да тръгнат всеки в прежната посока!
А утре ще е всичко туй измама,
сънуван сън, от който помен няма,
и двете двойки весело назад
ще се завърнат в родния си град,
за да живеят дружно, без разлъка.
В туй време, от Титания без мъка
щом взема аз индийското момче,
ще я направя да не се влече
след този свой магарешки кумир —
и в царството ни ще настане мир.
ПЪК
Да бързаме, царю, със тез неща,
че драконите черни на нощта37
раздрали са на облаците сбора.
Виж, вече там звездата на Аврора38
проблясва помежду им и съзрели
лъча й, бързат духовете бели
към гробищата, докато онези,
умрели вън от бога, без ковчези
във тинест яз, край прашен кръстопът,
отдавна вече с червеите спят —
защото съвестта им прокълната
сама им запрещава светлината
и ги осъжда да живеят в мрак
до свършека на свършеците чак!
ОБЕРОН
И ний сме духове, но не от тез.
Като пазач във утринния лес,
аз бродя между ствол ите, додето
от източните двери на небето
войската на зарята не нахълта
карминена и кехлибарножълта,
за да покрие на Нептун царствата
с трептящата си люспеста позлата…
Но бързай! Трябва да привършим ние,
преди денят лика си да открие!
Излиза.
ПЪК
В град и село, тук и там,
мамя малък и голям!
Глупав-умен, всички знам
да ги купя и продам!
Охо, единият пристига вече!
Влиза отново Лизандър.
ЛИЗАНДЪР
Деметрий, где си? Де се скри, герой?
ПЪК
Аз чакам, пъзльо! И готов за бой!
ЛИЗАНДЪР
Тогава идвам!
ПЪК
Тясно ще е тук,
гласа ми следвай!
Лизандър излиза в посока на гласа. Влиза
отново Деметрий.
ДЕМЕТРИЙ
Няма го! Ни звук!
Лизандре! Мухльо! Заешка душа!
Къде се сгуши? Май те достраша!
ПЪК
От теб ли, пъзльо, който до звездите
крещиш за бой и биеш се в гърдите,
а криеш се, страхливец, вдън гори?
Не заслужаваш меча ми дори!
Ела, хлапе! Ела ми, самохвалко,
със пръчка да те понашаря малко!
ДЕМЕТРИЙ
Където си, почакай ме тогаз!
ПЪК
Тук няма място, следвай моя глас!
Двамата излизат.
Влиза Лизандър.
ЛИЗАНДЪР
Подлецът! Само вика и обижда,
а никакъв и нийде се не вижда!
За малко го достигнах неведнъж,
но скриваше се, а пък уж е мъж!
Страхът му е, изглежда, бързокрак,
а мойта мъст е капнала от бяг!
Ще легна тук!
Ляга.
Побързай, сладък ден!
Нощта укри Деметрия от мен,
но ще плати той своята вина
при първата ти бледа светлина!
Заспива.
Влизат отново Пък и Деметрий.
ПЪК
Хо-хо, пъзливецо! Хо-хо, насам!
ДЕМЕТРИЙ
Добре, да дойда. Но нали те знам —
когато съм далече, ме зовеш,
а дойда ли наблизо, хайде беж!
Сега къде си?
ПЪК
Как не виждаш? Тука!
ДЕМЕТРИЙ
Аз виждам, пак ще бъде несполука,
ала помни: при първите зари
ще ми платиш със лихвите дори!
Върви си!… А за мене би било
добре да поизмеря туй легло
с умората си. Идвай, сънен мрак!…
Лизандре, утре ще се срещнем пак!
Ляга и заспива.
Влиза отново Елена.
ЕЛЕНА
О, дълга нощ! О, страшно дълга нощ!
Минутите си бавни съкрати,
та утрото, като спокоен вожд,
да ми покаже градските врати!
Тук всички с мен се гаврят. И във скръб
аз връщам се обидена дома.
Ах, скрий ме, сън, приятелю мой скъп,
от мен самата в своята тъма!
37
„…драконите черни на нощта…“
38
„…звездата на Аврора…“ — Аврора се наричала римската богиня на утринната зора: „Звезда на Аврора“ — Зорница, планетата Венера.