сред хората с привързани уста.
Влиза отново Филострат.
ФИЛОСТРАТ
Пресветли княже, Прологът очаква
да му дадете знак.
ТЕЗЕЙ
Добре, да влезе!
Тръбен звук.
Влиза Клина в ролята на Пролога.
ПРОЛОГЪТ
„Ако не ви допаднем, ще бъдем ний доволни
…старанието наше поне да ви хареса.
Макар че са ни чужди амбициите… болни,
желаем да сте всички докрай на таз пиеса.
Комедията наша е, вярвайте, такава,
че нищичко не струва… да вземете поука.
Но ние ще играем… за весела забава,
не щем да бъдем само… оръдия на скука.
Актьорите ви чакат, за да ви изнесат…
труда си твърде скромен за строгия ви съд.“
ТЕЗЕЙ
Не може да се каже, че този приятел поставя точно точките.
ЛИЗАНДЪР
Препуска пролога си, като че е яхнал необязден жребец. И спира, където не трябва. Поуката, господарю, е, че не стига да говориш, а трябва и да знаеш какво говориш.
ХИПОЛИТА
Наистина този актьор изсвири пролога си като дете, което си играе с флейта. Звук имаше, но музика — никаква.
ТЕЗЕЙ
Да, речта му приличаше на заплетена верига. Звената й бяха цели, но не й се видяха ни краят, ни началото. Какво следва?
Влизат Кросното, Пискуна, Носльо, Комара и Талашко в ролите на Пирам, Тизба, Стената, Луната и Лъва.
ПРОЛОГЪТ
„О, публико прекрасна, бъди така учтива
за ролите да чуеш по два-три кратки реда
Пирам е тоя тука. Отвсякъде го бива.
А този пък е Тизба, отдето да се гледа.
Тоз тука е Стената. Затуй е цял във глина.
За Тизба и Пирама тя прави всичко трудно.
През неговата дупка си шепнат тез двамина,
което е възможно, макар и малко чудно.
А този с това куче, фенера и трънака
е Светлината лунна, явяваща се лично,
да може тази двойка под нея да се чака,
тъй както е във текста указано изрично.
А туй е Лъв ужасен, от който страх те хваща.
Когато Тизба тръгва, той бил на лов тъдява.
От него тя побягва, но си изпуска плаща
и той след туй дере го и с кърви опетнява.
Пирам тогаз пристига, съглежда плаща в кърви,
помисля си, какво, че тя станала е жъртва,
закалва се със меча и тъй загива първи,
защото Тизба още в момента не е мъртва,
а под една черница от звяра се е скрила,
но връща се, съглежда телото на Пирама
и меча му измъква и със страхотна сила
наръгва се тя също, та мъртви стават двама.
Но нека двете жертви, стена, луна и лъв
изпълнят тоя разказ, опръскан с толкоз кръв!“
Прологът, Пирам, Тизба, Лъвът и Луната излизат.
ТЕЗЕЙ
Питам се дали лъвът ще проговори.
ДЕМЕТРИЙ
Нищо чудно, господарю, щом говорят толкоз магарета!
СТЕНАТА
„Аз моля да повярват господата,
че вече не съм Носльо, а Стената,
и не каква да е, ами с пролука
със цел да могат тези двама тука
през мен да шепнат нежната си реч.
И затова съм в глина и киреч,
та да си каже всеки: — Ето, на,
в киреч е той и значи е стена. —
Ако не е киреча, кой ще знае,
че Носльо във пиесата стена е?
А с тоз отвор отляво и отдясно
аз шепота им ще пропускам ясно.“
ТЕЗЕЙ
Как ви се вижда? За една смес от вар и косми не е зле?
ДЕМЕТРИЙ
Прав сте, господарю. Това е най-остроумната стена, с която съм се сблъсквал досега.
ТЕЗЕЙ
Тихо! Пирам пристига.
Влиза отново Пирам.
ПИРАМ
„О, черна нощ, покрила с нощови
земята вред, освен където ден е!
О, нощ! Уви! Уви! О, нощ! Уви!
Май Тизба е забравила за мене!
И ти, Стена! И ти, Стена! Стена!
Която раздвояваш ни със нея!
Разкрий ми само дупчица една,
да мога да я малко лицезрея!
Стената разперва пръсти.
О, Зевс да бъде с тебе! Но какво?
От милата ми Тизба помен няма!
О, зид лъжлив от грубо вещество,
дано се провалиш в бездънна яма!“