ТЕЗЕЙ
Мисля, че Стената, понеже е одушевена, би трябвало сега и тя да го наругае.
ПИРАМ
Не, господарю, нищо подобно! „Бездънна яма“ е знак за Тизба. Щом я чуе, тя трябва да се появи и аз да я видя през зирката. Гледайте само как ще стане точно така. Ето я, иде!
Влиза отново Тизба.
ТИЗБА
„Стена, Стена, ти знаеш моя плач!
От моя мил откъсната защо съм?
Не ти ли топлих аз, о, зид-палач,
мазилката от хоросан и косъм?“
ПИРАМ
„Гласа й виждам! О, Стена, постой,
лицето й да чуя непорочно!“
ТИЗБА
„О, Зевсе мой, аз мисля, че е той!“
ПИРАМ
„Какво ще мислиш, като аз съм точно!
Подобно Лимонандър44 твой съм роб!“
ТИЗБА
„Като Хетера твоя съм до гроб!“
ПИРАМ
„Тъй верен като мен и толкоз мил
Цефал45 къмто Прокрида не е бил!“
ТИЗБА
„А с мойта верност към Кефал едва ли
би дръзнала Скарида да се хвали!“
ПИРАМ
„О, целуни ме, моя свръхжелана!“
ТИЗБА
„Не мога. Все целувам хоросана.“
ПИРАМ
„На гроба Нинов ще те чакам аз!“
ТИЗБА
„Аз там ще съм, преди да мине час!“
Пирам и Тизба излизат.
СТЕНАТА
„Стената вече свърши свойта роля.
Напускам аз, като за прошка моля.“
Излиза.
ТЕЗЕЙ
И ето че стената между двамата съседи падна.
ДЕМЕТРИЙ
И пада и се да падне, като има такива дълги уши.
ТЕЗЕЙ
И най-добрата пиеса е измислица, а и най-лошата се търпи, когато й помага въображението.
ХИПОЛИТА
Но чие? На актьорите или на зрителите?
ТЕЗЕЙ
На едните и на другите. Ако ние виждахме тези актьори такива, каквито се виждат сами, честна дума, щяха да се окажат велики майстори на сцената. Но ето два звяра пристигат.
Влизат Лъвът и Луната.
ЛЪВЪТ
„О, нежни дами, скачащи със вик,
когато в ъгъла пробяга мишка,
дано не ви изплаши моят лик
и тази физиология кръвнишка.
Това съм аз, Талашко, а не лъв.
Аз само се представям за такъв,
и честна дума, ако бих бил лъв,
за кожата си бих треперил пръв.“
ТЕЗЕЙ
Бога ми, доста учтив и добродушен звяр.
ДЕМЕТРИЙ
И как само се звери срещу нас!
ЛИЗАНДЪР
Този лъв е смел просто като заек!
ТЕЗЕЙ
И умен като гъсок!
ДЕМЕТРИЙ
Любопитно е, господарю, кой надвива в него: заекът или гъсокът?
ТЕЗЕЙ
Не се знае. Това е невиждан двубой. Но стига толкоз — нека чуем какво ще ни каже тази луна!
ЛУНАТА
„Фенерът, с който пръскам светлина,
представя тук двурогата луна.
Това е значи тя. А аз съм сам
човекът, който обитава там.“46
ТЕЗЕЙ
Това вече надминава всичко. Щом е обитател на луната, би трябвало да влезе във фенера си.
ДЕМЕТРИЙ
Страх го е, защото ще угаси свещта. Тя е вече към края си.
ХИПОЛИТА
И моето търпение също. Дано тази Луна залезе по-скоро!
ТЕЗЕЙ
Умът й е толкоз блед, че явно се готви да изчезне. Все пак учтивостта изисква да я изчакаме.
ЛИЗАНДЪР
Продължавай, Луна!
ЛУНАТА
Искам да кажа само, че този фенер е луната, че аз съм човека на луната, че този трънак е моят трънак, а това куче — моето куче.
ДЕМЕТРИЙ
И всичко това би трябвало да бъде вътре във фенера, защото се вижда на луната. Но тихо! Иде Тизба!
Влиза отново Тизба.
ТИЗБА
„Пред Ниновия гроб пристигнах тук.
Но где ли е Пирам? Не чувам звук?“
ЛЪВЪТ (реве)
„Ау-у-у-у!“
Тизба избягва.
ДЕМЕТРИЙ
Браво на лъва! Чудесен рев!
ТЕЗЕЙ
Браво на Тизба! Прекрасен бяг!
ХИПОЛИТА
Браво на Луната! Отличен лъч! Тя наистина светеше изящно.
Лъвът разкъсва плаща на Тизба и излиза.
ТЕЗЕЙ
Браво още веднъж на Лъва! Майсторско дране!
ДЕМЕТРИЙ
Сега ще дойде Пирам.
44
„…Лимонандър… Хетера…“ — става дума за Леандър и Херо. Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), влюбен в жрицата на Афродита, Херо, всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг, с любимата си, и накрая загинал във вълните, защото вятърът угасил огъня, който тя палела за него; Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.
45
„…Цефал… Прокрида…“ — легендарни съпрузи, които от ревност се довели взаимно до измяна.
46
„…човекът, който обитава там…“ — средновековното поверие виждало в лунните петна очертанията на човек — грешник, наказан да живее на месечината; той носел фенер и наръч тръни.