Да срещнем изпитанието смело,
щом то е кръст, подобно всички тези
мечти, сълзи, копнежи и въздишки,
съставящи безумната й свита!
ЛИЗАНДЪР
Да, вярна мисъл. Затова послушай:
аз имам леля. Без деца. Вдовица.
Богата при това. На седем мили
далече от града ни тя живее
и счита ме за свой единствен син.
При нея можем ний да се венчаем —
там строгите закони на Атина
ще са безсилни. Ако ме обичаш,
от къщи измъкни се утре вечер.
На миля от града, в гората, дето
веднъж видях ви двете със Елена
да чествувате майския ни празник,
ще те очаквам.
ХЕРМИЯ
О, Лизандре мой,
кълна ти се във пъргавия лък
и в златната стрела на Купидона4,
във гукащото гълъбово ято
на Афродита5, в кладата, която
изпепели Дидона, щом за нея
изгуби се платното на Енея6,
във всички мъжки клетви и обети,
след седмица без срам обратно взети,
кълна ти се: ще бъда утре аз
на мястото в уречения час!
ЛИЗАНДЪР
Добре, помни го! Виж, Елена иде!
Влиза Елена.
ХЕРМИЯ
Здравей! Де бързаш, прелестна Елено?
ЕЛЕНА
Аз — прелестна? На теб е отредено
да имаш тези къдри, таз уста!
Деметрий люби твойта красота!
Очи като звезди! Но туй не стига,
ти имаш и гласа на чучулига,
издигнала се в купола дълбок
над нивата, над цъфналия глог,
край който говедарчето почива.
Да беше красотата прилепчива,
отнесла бих като безброй зарази
таз искрица във погледа ти, тази
извивка в говора… О, ако бе
всемирът мой, земя-море-небе,
бих дала всичко — без Деметрий само! —
за щастието, в дребно и голямо
да ти приличам! Дай ми ти урок:
как завладя владетеля ми строг?
ХЕРМИЯ
Ах, аз се мръщя, той след мене тича!
ЕЛЕНА
Смехът ми тъй да ще да го привлича!
ХЕРМИЯ
Прогоня го — след миг е пак отсреща!
ЕЛЕНА
А бяга от молбата ми гореща!
ХЕРМИЯ
Все по го мразя — той все по е пламък!
ЕЛЕНА
Все по го любя — той все по е камък!
ХЕРМИЯ
Но за това не аз съм виновата!
ЕЛЕНА
Не си! Във твойта прелест е вината!
ХЕРМИЯ
Тогава успокой се! Вече няма
да го привлича тя. С Лизандър двама
напускаме Атина. Този град,
тъй мил преди, сега за мен е ад…
Каква е, скъпи, твоята омая,
та можеш в пъкъл да превърнеш рая?
ЛИЗАНДЪР
Да, утре вечер, щом Селена7 бледа
в среброто на реката се огледа
и с течен бисер всеки лист покрие,
в часа най-мил на влюбените, ние
със Хермия, използвайки нощта,
ще бъдем вън от градските врата!
ХЕРМИЯ
И сред гората, в къта ни любим,
където с теб на мекия килим
от жлътнали иглики често лете
душите си изливали сме двете,
сега ще се сберем със моя скъп
и ще поемем, смело дали гръб
на този град и злите му окови
към нови дружби и познанства нови.
За нас моли се! Сбогом! И дано
и ти с Деметрий свържеш се в едно!
Лизандре, с теб до утрешната среща,
макар взаимността да е гореща,
налага се взаимно, щем не щем,
очите си на глад да обречем.
Излиза.
ЛИЗАНДЪР
Да, скъпа Хермия!… Дано, Елена,
и твойта обич бъде споделена!
Излиза.
ЕЛЕНА
Горко ми и блазе й! За мъжете
еднакво хубави сме ние двете!
Ала, уви, Деметрий не желае
да види туй, което всеки знае;
и както той, от обич заслепен,
поставя свойта Хермия над мен,
така на него мойта обич дава
черти, които той не притежава!
Такава е на любовта мощта,
че възвишава низките неща.
Сега да си представя ясно мога
4
Купидон
5
Афродита
6
Дидона… Еней — легендарна основателка на Картаген. Тя приютила след гибелта на Троя беглеца Еней и се хвърлила в горяща клада, когато той я изоставил.