ВСИЧКИ
Ще ни избесят не, ами оттатък! Всички до един!
КРОСНОТО
Така е, ако някой от вас изкара акъла на дамите, те без акъл какво друго ще измислят! Но аз мога така да форсирам гласа си, че да ревукам като гургуличе-сукалче, да ревича тъничко като славейче!
КЛИНА
Слушай, ти можеш да играеш само Пирам! Защото Пирам е истински красавец. Той е млад човек с рядка хубост, разбираш ли, винаги издокаран като за празник. И затова само ти можеш да го играеш. Друг няма кой!
КРОСНОТО
Добре, взимам го! А каква брада да си сложа?
КЛИНА
Каквато щеш.
КРОСНОТО
Тогава ще си сложа сламеножълта или да бие на ръждивооранжево. Но може и да й пусна малко аленко. Или пък да бъде златиста, „а ла френска корона“!
КЛИНА
Не! Само а ла — последното недей! Тази френска болест така коронясва човека, че ще трябва да играеш съвсем ощавен…11 Хайде, сега, майстори, на работа! Ето ви ролите. Моля ви настойчиво, убедително и учтиво да ги назубрите наизуст до утре вечер. Ще се срещнем в дворцовата гора на миля от града при лунна светлина: там ще репентираме, защото иначе, в града, ще се насъберат зяплювци и всичко ще се разчуе. Аз дотогава ще направя списък на реквазита.
КРОСНОТО
Дадено! И в гората ще можем свободно да уточним всички действия и единични движения. На работа! Сбогом!
КЛИНА
Среща при княжеския дъб! И да не ме излъжете!
КРОСНОТО
Майка и баща! Рубиконят е яхнат! Жребецът е хвърлен!
Излизат.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
В гората край Атина.
Влизат от разни страни Фея и Пък12.
ПЪК
Малка фейо, де така?
ФЕЯ
Над поля, ливади
планини, лъки,
над нивя, огради,
долини, реки,
хвъркам, лека и крилата
в надпреварване с луната.
На Титания13 съм фея
и съм длъжна подир нея
бързо в кръговете, дето
тя е бродила в полето,
да окича всеки лист
с обичка от бисер чист14;
а игликите, които
са й войнство родовито
и под златните костюми
крият мехчета с парфюми,
чакат да им занеса
смес уханна от леса…
Казвах ли ти? Шум дочух!
Сбогом, безработен дух!
Виждам свойта господарка
зад стъблата да се мярка!
ПЪК
Върви я отклони, да има мир,
че моят цар се готви тук за пир,
а ти го знаеш: Оберон15 е в бяс
за малкото индусче с кръв на княз,
което тя отвлече отдалече
и във одежди дворцови облече,
за да й служи като първи паж.
Той молил я е неведнъж и дваж
да му отстъпи смуглото дете,
защото е ревнив и му се ще
да бъде то във неговата свита,
из горското си царство като скита.
Титания не ще да чуе. Тя
го глези и обсипва със цветя
и зарад него двамата до днес
край извор, под звезди, в поле и лес,
се сблъскват със такава гневна реч,
че елфите отблизо и далеч
се гушат нито живи, ни умрели
в капачките от жълъдите зрели.
ФЕЯ
Но кой си ти? Изглеждаш ми подобен
на оня нощен дух, на име Робин,
във чийто нрав е все да пакости.
Не ще се удивя, ако си ти
тоз, който друга работа си няма,
та пътника среднощен води в яма
и стряска с кикот селските моми,
когато са във плевнята сами,
пресича тъкмо кипналата бира
и маслото от млякото обира,
но който, ако някой назове го
„Хобгоблин“ или „Пък“, или към него
обърне се изобщо с дума блага,
добро донася и в труда помага.
Кажи, не си ли Пък?
ПЪК
Пък кой го знай!
Да, аз съм този Пък и Опък май.
Среднощен бродник с мутра дяволита,
смешник от Обероновата свита,
аз цвиля като пъргава кобилка
към коня, който сито се кандилка;
11
„…съвсем ощавен…“ — често срещан у Шекспир намек за кръгообразното окапване на косата у болните от сифилис.
13
Титания
14
„…от бисер чист…“ — според английското поверие тревата растяла по-буйна и сочна там, където въртели нощните си танци феите и елфите.
15
Оберон — владетел на духовете, царуващ на Изток — познат от френския средновековен роман „Юон дьо Бордо“.