и гледахме през смях платната бели,
от вятъра шавлив забременели,
кореми да издуват, да растат.
Тогава тя, с походката си плавна,
им подражаваше — понеже беше
понесла вече бъдния ми паж —
и плавайки по сушата, полека
се впускаше във път, за да се върне,
като че ли с товар от тежка стока,
със нещичко за хапване. Бе мила,
но смъртна! И плодът и я уби!
Аз от любов към нея го отгледах
и от любов към нея, знай, че няма
на теб или на друг да го отдам!
ОБЕРОН
А докога ще бъдеш в таз гора?
ТИТАНИЯ
О, ще изчакам сватбата докрая.
Ако желаеш да участваш мирно
в подлунните ни пиршества и танци —
добре дошъл! Ако ли не, върви си
и нека се избягваме взаимно!
ОБЕРОН
Момчето дай ми и ще дойда с тебе!
ТИТАНИЯ
За нищо на света! След мене, елфи,
че току-виж, се скараме до смърт!
Излиза със Свитата си.
ОБЕРОН
На добър час! Но знай, че таз дъбрава
не ще напуснеш, без да си платила
за тежката обида!… Мили Пък,
ела и слушай! Помниш ли, когато
от камъка, издаден във морето,
веднъж дочухме двамата със тебе
сирена, яхнала делфин, да пее
с тъй чуден глас, че грубите талази
се бяха укротили мигновено
и лудо неподвижните звезди
валяха от кристалната си сфера23,
за да я слушат по-отблизо?
ПЪК
Помня.
ОБЕРОН
В тоз миг съгледах Купидон да пърха,
неуловим за твоето око,
между луната и земята. Ето,
прицели се той в дивната весталка24,
царуваща над запада обширен,
и дръпна толкоз силно тетивата,
като че ли решил бе да прониже
с една стрела сто хиляди сърца.
Но огненото острие угасна
в дъждовното кръжило на луната
и царствената жрица бавно мина,
неуязвена, девствено спокойна.
А где попадна изстрелът залутан?
Улучи цвете той. То беше бяло,
но пламна в миг. Момите го наричат
омайниче или „любов от скука“.
Ти знаеш го. Лети, донес го тука!
Когато бъде капнат сок от него
на спящи клепки, щом се те открехнат,
събудилият се обиква туй,
което види първо. Хайде, тръгвай!
За срок ти давам времето, в което
Левиатанът26 би преплувал миля!
ПЪК
С колан ще стегна земното кълбо
в четиресет минути!
Излиза.
ОБЕРОН
С този цвят
Титания ще дебна. Щом заспи
в очите й от сока му ще впръсна.
А след това, каквото първо види —
огромен бик или космат глиган,
ужасен лъв или шебек нахален,
тя, пламнала от страст, ще го преследва.
Вълшебството аз после ще премахна
със друга билка, ала не преди
да ми отстъпи своето индусче…
Но някой иде! Виж ти, двойка смъртни!
Невидим сам, оттук ще ги подслушам.
Влиза Деметрий, следван от Елена.
ДЕМЕТРИЙ
Не те обичам и не ме преследвай!
Къде е Хермия? Лизандър где е?
Тя мен уби, аз него ще убия!
Ти каза, че се крият в тез гори,
но вече ревността ме изгори!
Не виждам тука своята желана,
а теб, която виждам, не желая
и стига си се влачила след мен!
ЕЛЕНА
Ти дърпаш ме, безжалостен магнит,
привличащ не желязо, а стомана,
защото преданото ми сърце
е като нея. Само престани
да ме влечеш към себе си и аз
веднага ще престана да те следвам!
ДЕМЕТРИЙ
С какво влека те? С ласки? Със измами?
Нима не ти го казвам във лицето,
че не, не те обичам и не мога
да те обикна?
ЕЛЕНА
Казваш го, Деметрий,
и затова аз двойно те обичам!
Като ловджийско куче съм ти вярна
и — като куче пак — след всеки удар
23
„…от кристалната си сфера…“ — съгласно учението на питагорейците светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени „подвижните звезди“ и които сами били включени в обхващащата цялата вселена сфера на „неподвижнитезвезди“.
24
„…дивната весталка…“ — весталки били наричани девствените жрици на Веста, римската богиня на домашното огнище; в случая вероятно се прави ласкателен намек за Елисавета — кралицата-девственица, и за някаква галантна история, случила се на едно дворцово празненство през 1575 г.
26
Левиатан