А ето, сега мисли за родителите на това дете. Какво ще кажат те, ако се научат кой е убил момчето им? Майката ще пищи до небесата и ще го кълне с всички сили. Той знае как ще плаче и ще го кълне тя — както плачат и кълнат всички майки. Бащата само ще се смръщи.
„За две стиски царевица да ми убиеш детето!“ — ще каже само той. И тези думи ще бъдат по-тежки и по-страшни от всички клетви и проклятия. Защото бащата ще бъде прав: за две стиски царевица!
Цялото село ще се вдигне срещу Юрталана, ще ревнат срещу него, ще връхлетят като глутница и няма да го оставят на мира. И как ще се разправя той, какво ще им каже?
— Как наистина стана това? — хвана се той пак за главата. — Как ми попадна тоя проклет камък и защо го хвърлих към детето?
Много свои постъпки човек не може да си обясни изведнъж… Ето на и с него — уж не искал, а детето мъртво.
— Но наистина ли го убих аз? — стъписа се Юрталана.
Ако го е ударил с камъка, ще има рана, ще има и кръв — хич може ли такъв удар без кръв. А кръв нямаше, а и рана никъде не се виждаше.
Бледен, разтреперан, с една мъничка надежда, че този страшен грях няма да лежи на душата му, той прехвана голямата руса глава и се вторачи в нея с трескав поглед. Отзад, точно над врата, дето, както разправяха, човек можел да умре от едно бодване с игла, имаше синина и една драскотина, която повече приличаше на ожулено, отколкото на ударено. Там, на такова лошо място, е попаднал камъкът.
Нямаше време за разтакане. Трябваше да се работи бързо и предпазливо, докато родителите на детето не са се разщъкали по кърищата да го търсят.
Юрталана знаеше какво ще стане, ако цялата работа се разкрие. Всичко живо ще се дигне срещу него. И тогава този хубав имот ще остане така, да го мисли и да му се радва отдалече, от затвора. А може и да се разсипе — Стойко е още зелен, Алекси е малък, ще се проточат дела, свидетели, глоби… И не само това — как ще излезе сетне между хората, как ще продума дума?… Трябва да се изселва, да бяга далече някъде, дето никой не го познава…
Юрталана извади набраните мамули от торбата, нахлузи я върху главата на убитото момче, дигна го на ръце и все така приведен като крадец, тръгна да търси сгодно място, за да го остави до довечера. Скъта го в гъсти тиквени властуни, потънали в треволаци. Нивата беше на Дечка Голкольов — лична нива, с висок, млад дъб по средата.
Все така приведен, уплашен, бледен като прегоряла царевична шума, Юрталана пое нагоре към Еминаговото кайначе. Оттам той смяташе да мине през угарта, да каже на аргатина, че трябва още през нощта да се прехвърли на другата угар, за да я преоре и нея, а Стойко да се прибере в селото с другите волове, защото утре трябва да пренасят фий. Така ще се нареди добре: аргатинът няма да си бъде в къщи и няма да ги види кога излизат и влизат по никое време, а и Стойко ще му бъде подръка.
5
Тази вечер всички у Казълбашеви бяха се разшетали като пред Великден. Старата се въртеше улисана в кухнята и постоянно опитваше пилешкото месо и ориза, които се печеха под нажежен връшник. Тя ръсеше сол, опитваше как е с черния пипер и се чудеше дали да сложи още малко червен пипер, или да не слага. Не беше леко да се сготви за бъдещ зет.
Двете снахи месиха хляба и сега палеха фурната. Севда, помете двора и се прибра горе в гостната. Там тя отново разхвърли всичко, изтри, почисти и изми пода, полиците, миндерлъците, масичката и столовете. Всички стари съдове, наредени на северната полица, тя за втори път избърса внимателно и още по-внимателно ги нареди. Възглавниците и черджетата изтупа и стъкна като за сватба. И децата, и те бяха по-радостни и по-палави от всеки друг път. Те не знаеха и не разбираха защо е тази шетня вкъщи и из двора, но всичко това им харесваше. Те обикаляха около фурната и чакаха да им извадят топлите колачета. И когато по-късно баба им ги нареди около малката паралия за вечеря, те пак ядоха до пресищане, защото мекият топъл хляб беше и по-бял, и по-сладък, яденето — по-тлъсто и по-изобилно. Те бяха капнали от умора, но до късно тичаха като изтървани жребчета и не искаха да си лягат…
Старият седеше на хамбарското чардаче и пушеше, загледан спокойно и мечтателно към реката. Ако човек го погледнеше отстрани, би си помислил, че той не се интересува и не знае какво става в тази къща. Изглеждаше много занесен в някакви свои работи и крайно равнодушен към приготовленията, които се вършеха от залез-слънце. Всъщност той бе развълнуван, възгордян и много доволен. И малко нещо ли е да прекрачиш толкова богаташи и хора от първа ръка в селото, дето се чудеха как по да нагиздят момите си, и да се сватосаш с Юрталана, без да се промръднеш от мястото си. Чедо е изхранил той хубаво и хитро, дето и големец да го вземе, пак никъде няма да се засрами. И си мислеше той как след някое време, може би до някой и друг месец, всички в селото ще заприказват за него и как, като минава из улиците, жените ще го изглеждат със завист и ще се пукат от яд…