За пръв път, откак беше се впуснал в тези избори, Юрталана се прибра у дома си накипял от гняв, разколебан и неуверен в победата си… Щом като Цървенака, дето го смяташе за най-сигурния човек, му приказва така, какво остава за другите… А тъй лесно и просто му се виждаше до тази вечер да обиколи избирателите, да им поприказва, да ги погъделичка, да ги похвали и да им пообещае туй-онуй, за да ги привлече на своя страна. И чак сега той разбра, че угодливите усмивки, кимванията и благословиите при почерпушките в кръчмите и кафенетата са били само залъгалки.
— Лицемери! Неблагодарници! — закани им се той. — Ще дойде голям ден за малка пита…
17
През целия ден на избора Юрталана и Стойко не се свъртаха в къщи. Те обикаляха за последен път своите хора, спореха, убеждаваха, раздаваха бюлетини, обещаваха и се заканваха. Късно вечерта започнаха да броят гласовете. Но Юрталана не остана — толкова се беше съсипал от страх, от вълнение и тревоги… Душата му миришеше на тютюн, в гърдите му беше празно и блудкаво.
— Ще спечели пак онова куче! — пъшкаше той и се мяташе на миндера.
— Ами ако спечели, да спечели бре, Тошо, голяма работа! — поглеждаше го загрижена жена му.
— Хайде не дрънкай! — скастри я Юрталана. — Малка работа е според тебе да ни хвръкне гиздавата ливада.
— Ще го съдиш.
— Кого?
— Оня мръсник — Пандуровия.
Юрталана махна досадно:
— Общината я отчуждава, разбра ли? Общината можеш да я окрадеш, да я изгориш, ама тайно… — Но дело да водиш — изгубена работа е то…
И все пак Юрталана чакаше с нетърпение Стойка, защото все още се надяваше да спечели. Гласовете бяха разпокъсани между толкова партии — имаше надежда. Пък и други съветници можеха да се привлекат, стига човек да умее…
— Е — втренчи се той в Стойка още като хлопна вратата.
— Два съветника — рече той клюмнал.
— Изиграха ме — падна Юрталана. — Лъжат, всички лъжат, до един лъжат — тресеше се той със стиснати юмруци. — Ама ще ги науча аз, ще им дам да се разберат!…
Цяла нощ той пуши, без да мигне. Тежък и сполучлив беше ударът, който Пеню Пандуров му нанасяше. Дванайсет декара ливада край изворна вода — не се намира всеки ден такова нещо. И на един хвърлей от селото — покачи се на оградата, дето има една приказка, и наглеждай. Сено и за добитъка, и за продан, паша през есента, когато целият кър изсъхва, и лесно, и удобно… И ето, взеха му това златно място, взеха го като разбойници, отчуждават го, присвояват го. След някой и друг месец, след година-две най-късно това хубаво зелено поле щеше да се слее със сивата селска мера.
— Няма да си дам ливадата! — реши Юрталана.
Пеню Пандуров също нямаше болшинство. Той кроеше да вземе съветниците от опозицията. „Аз ще ги купя тези съветници! — реши Юрталана. — Хем евтино ще ги купя — с два-три гуляя.“
Късно нощем Юрталана ходеше у тях, убеждаваше ги да гласуват за него, обещаваше да им помага в нужда и загатваше за ядене и пиене, ако всичко се нареди, както трябва. Те го слушаха внимателно и никой не му обелваше зъб насреща. Заричаха се, че ще гласуват за него, но този път Юрталана не вярваше. И беше прав — на избора за кмет той получи два гласа. Гласовете се разцепиха — едни гласуваха за себе си, други излязоха с лозунги и Пеню Пандуров пак остана кмет на селото.
— Отиде ми ливадата! — изохка Юрталана и погледна с омраза своя враг.
Но Юрталана реши да се бори докрай. Както са го избрали — не могат ли да го бламират! Та като е кмет, не е Господ я! Който го е избрал, той може и да го катурне. И тогава ще стане за смях на всички.
И тръгна пак Юрталана да гони съветниците. Какво ли не издума той против Пеня Пандуров! Че бил лъжец, че бил крадец, че живеел на гърба на селянията, че обирал общината и че ако вървяло така, щял да направи някакви големи батаци, които пак селото трябвало да плаща. И всичко щели да разхвърлят на глава… Много съветници склониха, но не за това, че Пеню бил лош и крадлив човек, а защото Юрталана им подхвърли по нещичко и им се закле да ги поддържа, докато е жив… Но и от това тичане не излезе нищо, защото зад кмета стояха околийският началник, окръжният управител, министърът на вътрешните работи.
— Нищо няма да направиш — каза му веднъж в кооперацията Пеню. — Късаш си само цървулите.
— Аз ли няма да направя? Ще видиш! — кипна Юрталана.
— Какво ще направиш? Ха кажи да чуят всички.
— Ще ти вържа аз една тенекия, та да ме запомниш.
— Всичките съветници да вземеш, със злато да ги позлатиш, пак този народ ще те изхвърли от мястото, дето го заграби с… — Пеню заекна, прехапа устни и млъкна.