Повечето служители говореха за седемнадесетия етаж на централата на „Бордърс Атлантик“ шепнешком, тъй като добре знаеха, че там се съхраняват тайните на най-голямата телекомуникационна корпорация в света. И наистина беше така — на този етаж се пазеха както личните досиета на служителите, така и чертежите на всички важни проекти, като например ССТ телефонията „Куантис“. Но „Заешката дупка“ беше много повече от пазител на патентни и кадрови тайни. Тук се събираха и обработваха корпоративните секретни сведения, данни за сигурността и различни комуникационни проекти, за които имаха представа само хора от най-близкото обкръжение на Дитер Планк.
— Къде сме? — попита Мичъл, докато следваше Траск от асансьорите към обикновена на вид приемна. Зад бюрото вляво седеше униформен гард, вдясно имаше два еднакви дивана за посетителите. Точно насреща беше тежката двойна врата от масивен бук.
— Разполагаме с точен час, но засега липсват данни за конкретна атака — подхвърли Траск, докато вкарваше магнитната си карта в процепа и набираше петцифрен код на клавиатурата до вратата. Системата следеше всички влизания и излизания. — Прихващачите на трафика сочат шест сутринта по Гринуич — а това е малко повече от час…
— Добър вечер, господин Мичъл — надигна се да ги посрещне Дитер. Шефът по сигурността на „Бордърс Атлантик“ носеше обичайните си очила с телени рамки и тъмносин костюм на райета с широки ревери. Направи знак на гостите си и ги поведе към съседното помещение, почти изцяло запълнено от масивна работна маса, върху която бе монтиран терминал от последната версия на „Епъл И — Мак“. Пред клавиатурата се беше настанил мъж с разрошена коса и разкопчана лабораторна престилка, на ревера, на която имаше табелка с надпис „Ръс“.
— Това ли е? — попита с нескрито разочарование Мичъл. Машината изглеждаше съвсем невзрачна.
— О, не се заблуждавайте — подхвърли Ръс. — Пред вас е само потребителският интерфейс. А това, което не виждате, е една мейнфрейм серия „Грей“, благодарение на която системата работи. Наричаме я Оз, тъй като е в състояние да извади на бял свят всичко, от което НАС се срамува… Описва кръгове около „Седемте джуджета“…
— Около какво? — вдигна вежди Мичъл.
— Главният център за информационна обработка на ЦРУ — поясни Ръс. — Седем последователно включени платформи, които работят в синхрон. Но това тук ги праща буквално в шеста глуха — Оз е най-мощната и модерна система за обработка на информация в света.
Джордън веднага хареса този човек. Говореше с малко, но точни думи, познаваше работата си и явно беше запален от идеята да държи „Бордърс Атлантик“ на почетно разстояние пред бавния външен свят.
— Дайте да видим какво може — подхвърли на глас той.
— Веднага — кимна Ръс. Няколко щракания с мишката бяха достатъчни, за да напълнят екрана с красиви графики. Те бяха създадени така, че да улеснят максимално потребителя при навлизането му във високоскоростния Интернет. Стрелката на курсора се спря върху икона с надпис „Трансфери“ и на екрана се появи един делови, но едновременно с това и изпълнен с въображение декор. В най-горния му край изплува прозорче с три опции: „трафик“, „произход“ и „рутинг“.
— Готови ли сме? — попита Мичъл.
Ръс посочи иконата „трафик“ и кликна с мишката.
— Ще ни трябва малко време да стартирам пожара — обясни той. — То е от чисто технологичен характер, за достъп до счетоводните и шифровъчни кодове. Но в Средния Запад сега е късна сутрин и там вече очакват някакви признаци за проблеми.
— А ние готови ли сме за тях?
— О, да… Чуйте това…
Мишката кликна върху иконата с надпис „произход“. На екрана се появи карта на света, върху която Ръс се зае да демонстрира качества — изолираха се отделни региони, страни, градове и отделни финансови институции — частни и държавни.
— Това е нашата програма за проследяване. Тя обединява в себе си джипиес локатор и телефони от системата „Куантис“ с електронни индикатори на серийния номер, автоматично обновяване на информацията за финансови трансакции и счетоводен софтуер на много високо ниво.
На екрана се появи графика и текстова справка за потребителите на „Куантис“ — къде се намират и какво точно си говорят.