— Вървете — кимна тя. — А през това време аз ще позвъня на румсървиса…
Джеръми стана и бавно тръгна към банята, плъзгайки се покрай безмълвната грамада от мускули до вратата. Наблюдаваше го с периферното си зрение, надявайки се да открие някаква слабост, някакъв шанс да нанесе удар и да изчезне.
— Съжалявам, пич, но трябва да те виждам през цялото време — изръмжа онзи, изпъна рамене и тръгна след Джеръми към банята.
— Що не вземеш да се гръмнеш — безразлично сви рамене Джеръми и се изправи над тоалетната чиния. Онзи улови отражението си в огледалото и наду перки. Лявата му ръка се протегна встрани, бицепсът заигра като жив. На лицето му изплува лека усмивка на одобрение, тялото му се завъртя. Искаше да се наслади и на раменете си, също оформени изключително добре. Вдигането на щанги в тренировъчната зала положително щеше да му помогне да влезе в ООЗ, унило си помисли Джеръми.
Боецът разкърши вратните си мускули, продължавайки да следи отражението си в огледалото. Изобщо не обърна внимание на затворника, който си свърши работата и пусна водата. Така и не видя светкавичната полудъга, описана от юмрука на Джеръми, който се стовари в слепоочието му. Без да осъзнае какво е станало, гардът изведнъж подгъна крака и се строполи на пода, приемайки формата на прекалено голям куп мръсно бельо.
В момента, в който се възстанови до степен да чуе изненадания вик на жената, човекът с бицепсите осъзна, че затворникът беше изчезнал. Мръсно копеле, изруга се мислено той. Дори пронизителното пищене в ушите не му попречи да разбере, че шансовете му да постъпи в ООЗ току-що се бяха изпарили. Там не приемаха чак такива некадърници!
Сирад за трети път опита да се свърже с Хох, но отново без успех. Седеше в новия си кабинет в централата на „Бордърс Атлантик“, разкъсвана между неотклонното наблюдение от хората на Мичъл и гадното чувство, че нещо много лошо се е случило в ЦРУ. Хамид не беше в кабинета си и не отговаряше на мобилния си телефон.
Показалецът й с изящен маникюр замислено почука по телефонната поставка. Трябваше да реши какъв ще бъде следващият й ход. Не изключваше възможността нападението в апартамента на Хамид да е било дело на мутрите от седемнадесетия етаж, отговарящи за сигурността на Мичъл. Което означаваше, че ако не намери бърз начин да се измъкне от тази ситуация, следващата атака сигурно няма да има толкова благоприятен край.
Скочи на крака и грабна чантичката си. Лишена от инструкциите на Хох, тя можеше да направи само едно — да отстрани Мичъл със собствените си ръце. Но това означаваше достъп до всички онези тайни, за които босът продължаваше да говори. Означаваше проникване в „Заешката дупка“.
На около три километра южно от империята на Джордън Мичъл се намираше друг просторен офис, чиято тишина се нарушаваше единствено от тихото бръмчене на флуоресцентното осветление. Тиъдър Алън Докс се наведе да вдигне кошчето, препълнено с празни чаши от кафе „Старбъкс“, изписани на ръка бележки и недоядени понички с конфитюр.
— Бизм Аллах ал-Рахманр ал-Рахман — изрече поредния цитат от Корана той. Само преди година беше избрал правата вяра, но вече беше доста напреднал в нейните постулати. След няколко бързи посещения при своя молла, той уточни новото име, което легализира по съдебен път и което най-пълно отразяваше новото му преклонение: Мустафа Али Мохамед. Звучи като боец от свещения джихад, рече си. Беше избрал името в знак на почит към двамата си любими бойци — Еди Мустафа Хамшо и някогашния Касиус Клей.
Докс изпразни кошчето в специалната количка на почистващия персонал, избърса праха от монитора на най-близкото работно място и се прехвърли на следващото. Това вършеше всяка вечер. Задълженията му включваха два пъти седмично да почиства работните места на арогантните американци, които насочваха империалистическите си пипала към ислямския свят. Преди пет години бе влязъл в затвора за притежание на наркотици, осъден от гадното правителство на белите потисници. По този начин изгуби всички шансове да се измъкне от родния си Южен Бронкс. През всеки един ден от тази безкрайно дълга присъда бе изпитвал разяждащо чувство на омраза към проклетото правителство, но едва след като се запозна с моллата от блок Е, стъпи на вярната пътека към истинския бог.
В момента, в който сърцето му прие новата вяра, нещата изведнъж се промениха. Вече имаше основна посока, имаше чувство за принадлежност. Престана да гледа на себе си като на нещастен общ работник, тъй като се превърна в свещен войн, в оператор под прикритие, който набира ценна информация от кошчетата за боклук, компютърните екрани и пластмасовите папки — тук, в една от най-могъщите банки на Съединените щати.