Сирад се бореше с всички сили, но Траск беше доста по-як, отколкото изглеждаше. Освен това на помощ му се притекоха Дитер и Хамид, които с общи усилия я привързаха към масивната заседателна маса, извивайки главата й почти перпендикулярно на тялото.
— Това едва ли ще ти е приятно — изръмжа Дитер, а тя най-сетне разбра защо този човек никога не я беше харесвал. Садистите не харесват никого.
Наля известно количество газирана вода в ноздрите й и тя се задави. Миг по-късно мускулите й се напрегнаха до скъсване, тъй като мехурчетата проникнаха в кривото й гърло, а оттам — в белите дробове.
— За кого работиш? — отново попита Мичъл. Той продължаваше да изглежда изненадан от ужасните трудности, кои то носеше процедурата на разпита. Тестът с полиграф изглеждаше далеч по-чист и изтънчен.
Сирад направи безуспешен опит да освободи крайниците си, а очите й уплашено се извъртяха към масата. Беше сигурна, че следващата доза ще я изпрати в небитието.
— Пак? — подхвърли Дитер, поглеждайки въпросително към шефа си. Мичъл за пръв път виждаше толкова голям интерес върху лицето му — нещо близо до сексуална възбуда…
— Да, пак — кимна той.
Дитер вдигна шишето с газирана вода.
— Назад! — изкрещя непознат глас. — Всички да се дръпнат от масата!
Мичъл се обърна към масивната входна врата, в чиято рамка се беше изправил мъж с подгизнала военна униформа и отчаяно изражение на лицето. В протегнатата си ръка държеше тежък пистолет, а по очите му личеше, че изгаря от желание да го използва.
— О, това е специален агент Уолър! — възкликна с престорена изненада той.
Джеръми стоеше на място и усещаше как водата от дрехите му се стича право върху уникалния килим „Ушак“. Обзавеждането го впечатли, особено ламперията от солидно дърво и пушките и сабите по стените. А жената върху масата беше същата, с която бяха пътували до Йемен.
Мичъл се обърна и тръгна към него с протегната ръка.
— Забавихте се повече, отколкото очаквах — подхвърли той. — Вероятно сте имали трудности при влизането…
— Стой! — вдигна ръка Джеръми, а дулото на пистолета направи кратка обиколка на стаята — колкото да напомни на Дитер, Хамид и Траск, че не ги е забравил.
— Отдръпнете се от нея! — заповяда той, пристъпи към масата и развърза въжетата с лявата си ръка. Сирад скочи на пода и се запрепъва към дрехите си, струпани на един стол до стената.
— Искам да знам защо, предателско копеле! — изръмжа Джеръми. — Защо правиш всичко това с нещастния ми живот!
— Вече чух, че задавате прекалено много въпроси, агент Уолър. Но това вероятно е нормално за хора от вашата професия… — Мичъл направи леко движение по посока на Траск: — За съжаление, в момента не разполагаме с достатъчно време…
Траск посегна да вземе дистанционното, с което се управляваше медийният център.
— Не мърдай! — изрева Джеръми, но онзи все пак успя да натисне копчето. Облицованата с ламперия стена се плъзна встрани, зад нея се показа редицата от телевизионни и аудио монитори, благодарение на които беше проследена и йеменската експедиция на самия Джеръми.
— Казах ти да не…
Преди да успее да завърши изречението, някой безшумно се изправи зад гърба му. Той го усети с периферното си зрение и започна да се обръща, но един глас го накара да се закове на място. Мъжки глас, на чиито заповеди беше свикнал да се подчинява.
— Достатъчно, Уолър! — изръмжа Хесус. — Хвърли пистолета!
Джеръми примигна два пъти, опитвайки се да прогони дъждовната капчица, паднала от мократа му коса. Как, по дяволите, ме е проследил дотук, механично се запита той.
— Нищо няма да хвърля! — тросна се той и насочи пистолета право в челото на Мичъл. Дулото се оказа толкова близо до президента, че в носа го удари миризмата на оръжейна смазка. — А ти какво ще направиш? Нима ще застреляш в гръб колегата си? Убийствата в Йемен ти се разминаха, но тук това едва ли ще стане!
В следващата секунда главата му бе прорязана от остра, зашеметяваща болка. Изпита чувството, че се е изправил пред гигантски високоговорител, от който обаче не излизаха никакви звуци. Политна, стисна слепоочията си с две ръце и бавно рухна на колене. Пистолетът глухо изтрака на пода пред него.
— Тук оръжията присъстват само в колекции, господин Уолър — усмихна се Мичъл. — И мястото им е на стената. Новите технологии отдавна са ги заместили…