Направи знак към глока на пода и Хесус се наведе да го вдигне. В момента, в който го стори, болката в главата на Джеръми изведнъж изчезна, а очите му възстановиха фокуса си. От върха на носа му увисна малка капчица кръв.
— Хох, доведи ги! — разпореди се Мичъл с леко повишен глас.
През една от страничните врати се появиха трима мъже и една жена. Сирад беше първата, която демонстрира смайване. Пресвети Боже, ахна безгласно тя. Първият от влезлите мъже беше Хох.
— Позволете да ви представя нашите гости — подхвърли Мичъл и скръсти ръце пред себе си, сякаш откриваше заседание на борда. — Това е господин Чарлс Хох, армейски полковник на работа в Централното разузнавателно управление.
Хох се изправи до стената със сабите, лицето му беше напълно безизразно. До него застана мъж, чиято физиономия Джеръми смътно познаваше — най-вероятно от телевизионните репортажи, свързани със скандала около сенатор Бийчъм.
— Това е господин Крейг Слейтър от Съвета за национална сигурност — продължи представянето Мичъл. — Може би ще разпознаете в него жертвата на сенатор Елизабет Бийчъм, която, сигурен съм, няма нужда от представяне…
Джеръми и Сирад гледаха опулено, без да могат да повярват на очите си. Бийчъм наистина стоеше пред тях, редом със Слейтър, който изглеждаше здрав и в добра форма, въпреки многобройните репортажи, уверяващи в противното. Никой от останалите присъстващи в помещението не изглеждаше впечатлен.
— И накрая, но не на последно място, позволете ми да ви представя Филип Матюз — вашингтонски адвокат с безупречна репутация. — Мичъл замълча за момент, очите му с наслада огледаха присъстващите. — Май всички сме тук… Добра работа, господин Траен.
Началникът щабът склони глава в знак на благодарност, после посегна към апаратчето за смяна на каналите. Щракна веднъж и на мониторите се появи лицето на мъж, заснето от непосредствена близост. Никой от присъстващите не го познаваше по име, но това беше Мустафа Али Мохамед — чистачът, на когото се падаше честта да задейства „Матрица 1016“.
— Знам, че някои от вас имат въпроси — продължи Мичъл. — На тях ще отговоря след минутка, а сега трябва да свършим една дреболия…
Траск усили звука и присъстващите получиха възможност да проследят разговора между чистача и неидентифициран глас от другата страна мобилната връзка.
— Здравей, храбри рицарю на „Ал Кайда“ — прозвуча поздрав на английски със силен арабски акцент, усилен многократно от тонколоните в залата. — Време е, Мохамед. Време е да осакатим тлъстите и богати американски свине!
— Ей затова ни мразят — промърмори Мичъл. — Заради парите. Съединените щати са най-великата имперска сила в историята на планетата не заради военната си мощ, а заради богатството си.
Сякаш подчинявайки се на тази констатация, Хамид се приближи към един от терминалите и започна да чука по клавишите. Останалите гледаха екраните, опитвайки се да разберат какво става.
— Това е причината, поради която толкова трудно се борим с „Ал Кайда“ — поясни Мичъл. — Те набират бойците си с помощта на идеологията — в случая фундаментализма, която не познава географски граници. Те са в състояние да стигнат до на пръв поглед съвсем обикновени граждани — включително и вътре в САЩ, които да надъхат с омраза и страх. Наречете ги както искате — спящи или замразени агенти, резултатът винаги е един и същ. Те искат да ни причинят зло, но едновременно с това са умело законспирирани и разкриването им е изключително трудно.
— Започва — обади се Хамид, без да сваля очи от екрана. — Следвам клавишите, които натиска, вече е…
— Вече затвори — допълни Дитер. Всички се обърнаха към стената от екрани, която примигна и потъмня. — Камерата работи само когато линията е активирана.
— Ясно — кимна Мичъл, решил временно да се откаже от разясненията. — Все пак не разполагаме с много време и трябва да ги следим отблизо…
Джеръми успя да възстанови равновесието си, но се чувстваше толкова нестабилен, че потърси опората на стената. Забеляза, че Хесус е насочил дулото си към пода, но продължава да проявява по-голям интерес към него, отколкото към събитията на електронната стена.
— Получи се! — извика Хамид, начука нещо на клавиатурата, после вдигна глава да види резултата. — Всички международни финансови трансфери на Федералния резерв са депозирани в наши сметки. Господин Мичъл, от този момент нататък вие сте най-богатият човек в историята на земята!