Хиро има кожа с цвят капучино и щръкнали подкастрени раста-плитки. Косата му вече не заема толкова голяма площ от главата му като навремето, но той е млад, изобщо не е плешив или оплешивяващ, а лекото олисяване само подчертава още повече високите му скули. Носи лъскави очила, опасващи наполовина главата му. В дръжките на очилата са монтирани малки слушалки, напъхани в ушните му миди.
Слушалките притежават вградена способност да заличават някои звукове. Тези неща работят най-добре при постоянен шум. Когато гигантските реактивни самолети се засилват по пистата отсреща, звукът е сведен до тихо драскащо жужене. Но когато Виталий Чернобил изпраска някое експериментално китарно соло, Хиро го заболяват ушите.
Очилата хвърлят лека димна завеса върху погледа му и отразяват изкривен широкоъгълен образ на бляскаво осветен булевард, отплуващ в безкрайния мрак. Този булевард не съществува в действителност — това е компютърно генериран изглед от въображаемо място.
Под този образ се виждат очите на Хиро — приличат на азиатски. Наследил ги е от майка си — корейка от Нипон. Останалото прилича повече на баща му, тексаски африканец от армията, от времето преди тя да се разцепи на няколко конкурентни организации като Защитната система на генерал Джим и Националната охрана на адмирал Боб.
Върху палета има четири неща: бутилка скъпа бира от Пугет саунд, която Хиро всъщност не може да си позволи; дълъг меч, известен в Нипон като катана, и къс, наричан уакизаши. Бащата на Хиро ги плячкоса от Япония, след като Втората световна война се превърна в атомна. Има и компютър.
Компютърът представлява неизразителен черен клин. Кабел няма, но от един отвор отзад излиза тясна прозрачна пластмасова тръбичка, която се вие в спирала по палета и по пода и се пъха в грубо инсталирана фиброоптична фасунга над главата на спящия Виталий Чернобил. През центъра на пластмасовата тръбичка минава тънко като косъмче оптично влакно, което пренася купища информация напред-назад между компютъра на Хиро и останалия свят. За да се прехвърли същото количество информация на хартия би трябвало да уредят товарен „Боинг 747“, претъпкан с телефонни указатели и енциклопедии да долита в стаята им на всеки две минути, докато свят светува.
Хиро всъщност не може да си позволи и компютъра, но му се налага да има такъв. Той е оръдието на труда му. В световната общност на хакерите Хиро е талантлив скиталец. Този начин на живот му се струваше романтичен само преди пет години. Но в мрачната светлина на пълната зрелост, което в сравнение с времето, когато си бил на двайсетина години, е като неделната сутрин в сравнение със съботната вечер, Хиро ясно вижда какво означава той: няма пукната пара, няма и работа. А само преди някакви си седмици кариерата му на разносвач на пици — единствената безсмислена, безперспективна работа, която наистина му харесва — приключи. Оттогава той набляга много повече на допълнителната си работа, резерва за спешни случаи: нещатен сътрудник на свободна практика на ЦРК, Централна разузнавателна корпорация, със седалище Лангли, щата Вирджиния.
Бизнесът е прост. Хиро събира информация. Това може да са клюки, видеозаписи, аудиозаписи, фрагмент на компютърен диск, ксерокопие на документ. Може да е дори виц на тема последното раздухано в медиите бедствие.
Той я прехвърля в базата данни на ЦРК-Библиотеката, известна преди като Конгресната библиотека, но вече никой не я нарича така. На повечето хора не им е съвсем ясно какво точно означава думата „конгрес“. А дори и значението на думата „библиотека“ вече е доста мъгляво. Навремето това е било помещение, пълно с книги, предимно стари. После започнали да включват и видеозаписи, плочи и списания. После цялата информация била конвертирана във форма за машинно разчитане, което ще рече в единици и нули. С разрастването на броя на медиите материалът ставал все по-актуален, а методите за търсене в Библиотеката — все по-сложни и накрая се стигнало дотам, че вече нямало съществена разлика между Конгресната библиотека и Централното разузнавателно управление. Случайно това съвпаднало с момента, когато властта и без това се разпадала. Така че те се слели и изтърсили на борсата купища тлъсти акции.
Милиони други нещатни сътрудници на ЦРК прехвърлят милиони други фрагменти по едно и също време. Клиентите на ЦРК, предимно едри корпорации и Суверени, ровят из библиотеката в търсене на полезна информация, и ако нещо от приноса на Хиро им влезе в работа, тогава му плащат.