Преди година той прати цял първи чернови вариант на филмов сценарий, който открадна от кошчето за боклук на един агент в Бърбанк. Половин дузина студиа поискаха да го прегледат. От него Хиро яде и си почива половин година.
После настанаха по-оскъдни времена. Той научи по трудния начин, че 99 процента от информацията в Библиотеката така и си остава неизползвана.
Пример: след като някакъв Куриер му спомена за съществуването на Виталий Чернобил, няколко седмици той интензивно проучваше новия музикален феномен — възхода на украинските ядрени фъз-гръндж колективи в Ел Ей. Внедри в Библиотеката най-изчерпателни бележки за тази тенденция, включително видео– и аудиозаписи. Нито една звукозаписна компания, агент или рок критик не си направи труда да влезе там.
За Хиро в това има нещо еротично. Отчасти, защото не е правил сносен секс вече от няколко седмици. Но има и още нещо. Баща му, години наред разквартируван в Япония, беше маниак на тема камери. Постоянно мъкнеше камери от командировките си в Далечния изток, опаковани в многобройни защитни обвивки, така че като ги вадеше, за да ги покаже на Хиро, беше все едно да гледаш изтънчен стриптийз — докато най-сетне се покажеха изпод всичките тези черна кожа и найлон, ципове и каишки. А когато обективът най-сетне се оголеше — въплътено чисто геометрично уравнение, едновременно така мощно и така уязвимо, единствената мисъл на Хиро беше, че това е като да ровиш из фусти и бельо, и големи срамни устни, и малки срамни устни… Чувстваше се гол, слаб и храбър.
Обективът вижда половината вселена — онази половина над компютъра, която включва и преобладаващата част от Хиро. По този начин той може да следи къде се намира Хиро и накъде гледа.
Вътре в компютъра има три лазера — червен, зелен и син. Те са достатъчно мощни да произведат ярка светлина, но не дотам, че да прогорят очното ти дъно и да ти сварят мозъка, да ти изпържат фронталния лоб и да ти излазерят останалите. Както всеки е учил в началното училище, тези три светлинни цвята се съчетават с различен интензитет и възпроизвеждат всички цветове, които окото на Хиро е способно да различи.
По този начин тънък лъч във всеки възможен цвят може да бъде изстрелян от вътрешността на компютъра и нагоре през лещата тип „рибешко око“ във всяка една посока. Чрез използването на електронни огледала вътре в компютъра лъчът може да бъде насочван напред-назад по лещите на Хировите очила кажи-речи по същия начин, както електронният лъч в телевизора рисува по вътрешната повърхност на епонимната телевизорна тръба. Полученият в резултат на това образ увисва в пространството пред погледа на Хиро към Реалността.
Чрез леките разлики в образа пред всяко око се получава триизмерна картина. С промяната на образа седемдесет и два пъти в секунда той може да бъде накаран да се движи. Ако подвижният триизмерен образ се рисува с разделителна способност 2К пиксела за всяка страна, той става възможно най-отчетлив за окото, а чрез надуването на стерео дигитален звук в малките слушалки движещите се картини добиват съвършено реалистичен саундтрак.
Затова Хиро всъщност изобщо не е тук. Той се намира в една компютърно генерирана вселена, която компютърът му рисува върху очилата и надува в слушалките. На съответния жаргон това въображаемо място е известно като Метавселената. Хиро прекарва много време в тази Метавселена. Тя направо изравнява склада със земята.
Хиро приближава Улицата. Тя е Бродуей и Шанз Елизе на вселената. Това е ярко осветеният булевард, който се вижда, миниатюризиран и обърнат наопаки, като отражение в стъклата на очилата му. Той не съществува в действителност. Но точно сега милиони хора се разхождат напред-назад по него.
Измеренията на Улицата са фиксирани с протокол, изкован от нинджите-повелители на компютърната графика от Глобалната мултимедия протокол група към Асоциацията за Изчислителни машини. Улицата прилича на великолепен булевард, опасващ целия екватор на черна сфера с радиус малко повече от десет хиляди километра. Това е равно на 65 536 километра в диаметър, което е значително повече от земния екватор.
Числото 65 536 е странна цифра за всеки, освен за хакера, който го разпознава по-бързо и от майчината си дата на раждане: то представлява 2 на степен — 2 на 16-та степен, ако бъдем точни. Дори и степенният показател 16 е равен на две на четвърта степен, а четири — на две на втора. Заедно с 256, 32 768 и 2 147 483 648, 65 536 е един от крайъгълните камъни на хакерската вселена, в която две е единственото важно число, защото компютърът разпознава точно толкова цифри. Едната от тези цифри е 0, а другата — 1. Всяко число, получено чрез фетишистко умножаване на двойки помежду си и вадене чат-пат на единица, хакерът разпознава мигновено.