Както всяко едно място в Реалността, и Улицата подлежи на развитие. Предприемачите могат да строят свои собствени малки улици, излизащи от главната. Могат да слагат знаци, да строят сгради и паркове, както и неща, които не съществуват в Реалността, като например огромни, реещи се в небето светлинни шоута, специални квартали, където се пренебрегват правилата на триизмерното пространство-време и зони за свободни битки, където хората ходят да се преследват и убиват.
Единствената разлика е в това, че Улицата не съществува в действителност — това е само компютърен графичен протокол, записан някъде на лист хартия. Никое от всички тези неща не се изгражда веществено. Те са по-скоро компютърни програми, предоставени на публиката по световната мрежа от фиброоптични кабели. Когато Хиро влиза в Метавселената, оглежда Улицата и вижда сгради и електрически надписи, прострели се в мрака и скриващи се зад извивката на кълбото, той всъщност съзерцава графичното представяне — потребителският интерфейс — на безброй разнообразни софтуерни продукти, разработени от големите корпорации. За да разположат всичко това на Улицата, те трябва да получат одобрение от Глобалната мултимедия протокол група, да закупят територия на Улицата, да бъдат причислени към зона, да получат разрешителни, да подкупят инспектори, изобщо пълна програма. Всичките пари, давани от тези корпорации, за да строят на Улицата, отиват във фонд под попечителство, собственост на ГМПГ, която се разпорежда с него. Този фонд предоставя средствата за разработване и разширяване на съоръженията, осигуряващи съществуването на Улицата.
Хиро има къща в квартал, граничещ с най-оживената част на Улицата. Според критериите на Улицата, кварталът е много стар. Преди около десет години, когато бе създаден протоколът на Улицата, той и още неколцина негови авери си заложиха парите, закупиха един от първите лицензи за разработване и построиха малък хакерски квартал. По онова време кварталът представляваше само малко петънце от светлина сред огромния мрак. Тогава Улицата беше само огърлица от улични лампи, опасваща черно кълбо в пространството.
Оттогава кварталът не се е променил много. Но не и Улицата. Приятелите на Хиро се усетиха навреме и набраха преднина в целия този бизнес. Някои от тях дори страшно забогатяха покрай него.
Ето защо Хиро притежава хубава голяма къща в Метавселената, но в Реалността се налага да дели със съквартирант стая шест на десет. Находчивостта при боравенето с недвижими имоти невинаги важи за всички вселени.
Небето и земята са черни като компютърен екран, върху който все още нищо не е нарисувано. В Метавселената винаги е нощ, а Улицата неизменно е ослепително ярка — същински Лас Вегас, освободен от всякакви физични и финансови ограничения. Но съкварталците на Хиро са много добри програмисти и затова кварталчето е подредено с вкус. Къщите изглеждат като истински къщи. Има една-две репродукции на Франк Лойд Райт и няколко във викториански стил „ала фантазе“.
И затова излизането на Улицата винаги предизвиква шок — там височините са километрични. Това е Центърът, най-силно разработената част. По протежение на около двеста километра и в двете посоки броят на постройките се стапя кажи-речи до нула — остава само тънка верига улични лампи, очертали бели локви върху черната кадифена земя. Но Центърът — това са десет Манхатъна, извезани с неон и струпани един върху друг.
В реалния свят — планета Земя, Реалността — живеят между шест и десет милиарда хора. Във всеки един момент повечето от тях правят тухли от кал или разглобяват своите калашници. Може би един милиард от всички имат достатъчно пари, че да притежават компютър. Тези хора имат повече пари от всички останали, взети заедно. От тези един милиард потенциални собственици на компютри около една четвърт са си направили труда наистина да се обзаведат с такива, а на свой ред една четвърт от тях притежават машини, достатъчно мощни, за да поддържат протокола на Улицата. Това прави около шейсет милиона души, които могат да се намират на Улицата по всяко едно време. Добавете още около шейсет милиона, които не могат да си го позволят, но все пак ходят там — използват обществени компютри, или училищните и служебните. По всяко едно време броят на хората по Улицата е два пъти колкото населението на Ню Йорк.