Тлъстерови, Кичозни и Дебелогъзи я зяпват с увиснали ченета. Остатъчната й енергия й стига колкото да завие в тяхната алея. Инерцията я изтласква горе. Тя се спира до японската кола на г-н Тлъстер и кукленската количка на г-жа Тлъстерица и слиза от дъската. Спиците забелязват, че е слязла, подравняват се, стъпват върху платното, отказват да се приберат.
От небесата ги облива ослепително сияние. Нейните Нощни очила я предпазват от заслепяване, ала клиентите коленичат и се прегърбват, сякаш светлината им тежи. Мъжете вдигат космати ръце към челата си, клатят огромните си тръбообразни тела насам-натам, опитват се да установят източника на илюминацията, мърморят откъслечно помежду си — разменят си кратки теории за произхода й, изцяло под властта на неизвестния феномен. Жените гугукат и пърхат с мигли. Чрез магическото влияние на нощните си очила Уай Ти съзира цифрите: 29:54. Тъкмо това пише там, когато тя стоварва пицата в крилцата на г-н Тлъстер.
Тайнственото сияние угасва.
Останалите все още са заслепени, но Уай Ти вижда в тъмното с Нощните очила — вижда всичко почти в инфрачервено и забелязва източника на сиянието: безшумен хеликоптер с двойна перка, реещ се на девет метра височина над съседната къща. Изискано черен, без никакви украшения. Не е новинарски екип, макар че още един хеликоптер, старомоден, шумен и накичен с най-най-новите реклами точно в този миг боботи и трещи из въздушното пространство на Бели колони и ръчка с лъча на прожектора си из плантациите с надеждата пръв да се докопа до колосалната сензация: тази вечер една пица е била доставена със закъснение, снимай на единайсет. По-нататък журналистът от отдел „Личности“ размишлява на тема къде ще отседне Чичо Енцо при задължителното си пътуване до нашия Стандартен Столичен Статистически район. Но черният хеликоптер става все по-тъмен — щеше да е почти невидим, ако не бяха инфрачервените дири, оставени от двойния му турбореактивен двигател.
Хеликоптерът е на Мафията, която е искала единствено да заснеме събитието на видеолента — за да не може г-н Тлъстер да си разиграва коня в съда, ако реши да заведе дело в Съдебната система на Съдията Боб с иск за безплатна пица.
И още нещо. Тази вечер въздухът е пълен с гадости — няколко мегатона почва, довяна от Фресно, и затова, щом лазерният лъч светне, се вижда поразително ясно — тъничка геометрична линия, милион пламтящи червени зрънца, нанизани на фиброоптичен конец, оживяващи на мига между хеликоптера и гърдите на Уай Ти. Лъчът се разтваря в тясно ветрило, остроъгълен триъгълник от червена светлина, чиято основа обхваща целия торс на момичето.
Нужна им е само половин секунда. Те сканират многобройните баркодове върху гърдите й. Установяват самоличността й. Сега Мафията вече знае всичко за Уай Ти — къде живее, с какво се занимава, цвят на очите, кредитно досие, произход и кръвна група.
След като приключват, хеликоптерът се накланя и се стапя в нощта като хокейна шайба, цопнала в леген с мастило. Г-н Тлъстер приказва нещо, майтапи се на тема как им се разминало на косъм, останалите се кискат, но Уай Ти не ги чува — гласовете им са погребани под гръмотевичното трещене на новинарския хеликоптер. После те замръзват и кристализират под прожектора му. Нощният въздух гъмжи от буболечки и Уай Ти ги вижда до една — те се вихрят в тайнствени формации, автостопират хора и въздушни потоци. Една е кацнала на китката й, но тя не я пляска.
Лъчът на прожектора се задържа за минута на едно място. Големият квадрат на кутията с пицата с логото на Коза Ностра е нямо доказателство. Онези горе кръжат и снимат малко за всеки случай.
На Уай Ти й доскучава. Качва се на скейтборда. Колелата разцъфват и стават кръгли. Тя чертае стегнат лъкатушен курс между колите и излиза на улицата. Прожекторът я проследява — може би още снимат. Видеолентата е евтина. Не се знае кое кога ще ти потрябва, та затова по-добре го снимай.