Тя се опитва да реши какво да прави с краката си, които висят във въздуха. Не е съвсем готова да го обвие с тях — рано е още. После усеща, как те се разкрачват — много, много широко. Бедрата на Гарвана сигурно са по-широки от кръста му. Вдигнал е единия си крак, мушнал го е под чатала й и е стъпил на стол, и тя язди бедрото му, а с ръце притиска тялото й до себе си, стиска я и отпуска, стиска и отпуска, и тя безпомощно се люлее напред-назад, а цялата й тежест пада върху чатала. Един огромен мускул — горната част на квадрицепса му — се извива нагоре от мястото, където е прикрепен към тазовата му кост. Той я люлее и я притиска все по-близо и силно до себе си, най-сетне тя се нахлузва върху мускула, той я притиска толкова силно, че тя усеща шевовете по чатала на комбинезона си, усеща монетите в джобчето на черните джинси на Гарвана. Когато той плъзва длан надолу, като продължава да я притиска, и стисва с две ръце дупето й — дланите му са толкова големи, че все едно стиска кайсия. Пръстите му са толкова дълги, че я обгръщат и проникват в цепката. Тя се люшва напред, за да се измъкне, но няма къде да отиде, освен в тялото му. Откъсва устни от неговите и лицето й се плъзва по изпотената му широка, гладка, неокосмена шия. Не може да се сдържи и издава скимтене, което преминава в стон — и разбира, че няма как да му се измъкне. Защото тя никога не издава звуци по време на секс, но този път не може да се удържи.
И след като го е решила, вече няма търпение да продължи. Може да движи ръце и крака, но средната част на тялото й е прикована и не може да мърда, докато Гарвана не я раздвижи. А той няма да я раздвижи, докато тя не го накара да го поиска. Затова се залавя с ухото му. Това обикновено върши работа.
Той се опитва да се отдръпне от нея. Гарвана да се опитва да избяга от нещо! Тази идея й допада. Ръцете й са силни като на мъж — заякнали са от стискането на харпуна по магистралите. Тя стисва главата му като в менгеме, притиска чело в слепоочието му и започва да обикаля с връхчето на езика си надипленото ръбче на външното му ухо.
Той се вцепенява за минута-две и диша плитко, докато тя прониква с език навътре и когато най-после го напъхва в слуховия му канал, той подскача и изсумтява като уцелен с харпун. Вдига я от крака си и ритва стола толкова здраво, че той се удря в стоманената стена на контейнера. Тя усеща как пада по гръб на футона, минава й през ума, че той може да я смачка под себе си, но той прехвърля цялата си тежест на лактите и отпуска само долната част на тялото си, което се врязва изведнъж в нейното и отново изпраща мълния от наслада нагоре по гърба и надолу по краката й. Бедрата и прасците й са твърди и стегнати, все едно са ги напомпали с мъзга — тя не може да ги отпусне. Той се обляга на единия лакът, разделя за миг телата им, полага устните си върху нейните, за да поддържа контакта, езикът му изпълва устата й и я задържа с него, докато разкопчава закопчалката на врата й и разтваря ципа чак додолу, до чатала. Сега ципът е разтворен и разкрива голямо V от кожа, започващо от раменете й. Той отново ляга върху нея, сграбчва с две ръце краищата на комбинезона, смъква го, притиска ръцете й отстрани и напъхва топката от плат и подплънки под кръста й, така, че тя се извива в дъга. После се намества между стегнатите й бедра — всички тези скейтърски мускули, напрегнати докрай — а дланите му бръкват под комбинезона и отново стисват дупето й. Този път чувства горещата му кожа по своята — сякаш е седнала върху гореща смазана решетка и цялото й тяло се стопля от това.
Има нещо, което би трябвало да си спомни в този миг. Нещо, за което трябва да се погрижи. Нещо важно. Едно от онези отегчителни задължения, които винаги изглеждат толкова логични, когато мислиш абстрактно за тях, а в такива моменти изглеждат така излишни, че дори не ти хрумва за тях.
Май има нещо общо с предпазването от забременяване или нещо такова. Но Уай Ти е безпомощна от страст и затова си има извинение. Започва да се гърчи и да рита с коленете, докато крачолите на комбинезона и гащите й не се изхлузват чак до глезените.
Гарвана се съблича напълно гол за има-няма три секунди. Изхлузва ризата си през главата и я захвърля, изскача от панталоните и ги изритва на пода. Кожата му е гладка като нейната — като кожата на бозайник, плуващ през морето, но е горещ, а не студен като риба. Тя не вижда кура му, но и не иска — какъв е смисълът, нали така?
И тя прави нещо, което никога не й се е случвало преди: свършва веднага щом той прониква в нея. Все едно мълния се изстрелва от средата по долната страна на напрегнатите й крака, по гръбнака, в зърната на гърдите й. Тя вдишва въздух, докато всичките й ребра не изпъкват под кожата, и надава крясък. Раздиращ крясък. Гарвана сигурно е оглушал. Негов си проблем, мамка му.