Тялото й се отпуска. Неговото също. Сигурно е свършил в същия миг. Лошо няма. Рано е, а излизането в морето накара Гарвана да се разгони като пръч. За по-късно тя очаква повече издръжливост.
Точно в момента е доволна да лежи под него и да всмуква топлината на тялото му. Студено й е от дни. Стъпалата й все още са студени и висят във въздуха, но това само кара останалата част от нея да се чувства много по-добре.
И Гарвана изглежда доволен — което не е характерно за него. Блаженство ли! Повечето пичове вече да са започнали да прехвърлят каналите по телевизията. Не и Гарвана. Той би бил доволен да лежи тук цяла нощ и да диша нежно във врата й. Всъщност е заспал направо върху нея — както правят жените.
И тя придремва. Лежи там минута-две, а всички тези мисли се въртят из главата й.
Мястото си го бива. Като средна ръка бизнес хотел в Долината. Тя си нямаше представа, че на Сала съществуват подобни неща. Но тук също има богати и бедни като навсякъде другаде.
Когато стигнаха до едно определено място по пътя, недалеч от първия от големите кораби на Ядрото, един въоръжен страж им препречи пътя. Пусна Гарвана да мине, а Гарвана взе със себе си Уай Ти — водеше я за ръка и стражът я изгледа, но не каза нищо. Почти цялото му внимание бе съсредоточено върху Гарвана.
После пътят стана много по-хубав. Беше широк като дъсчената пътека на крайбрежието, но не толкова гъмжащ от китайски баби, понесли гигантски вързопи на гърба си. И не миришеше толкова много на лайна.
Когато се качиха на първия кораб от Ядрото, се изкачиха по една стълба от морското ниво горе на палубата. Оттам минаха по едно мостче към вътрешната част на друг кораб и Гарвана я преведе през мястото, сякаш е минавал оттук милион пъти. И след като минаха по още едно мостче, се оказаха в онази част с контейнерите, където беше и неговият. А вътре си беше съвсем като в шибан хотел: пикола с бели ръкавици мъкнеха багажа на костюмари, имаше си рецепция и всичко. Все пак си беше кораб — всичко беше от стомана, пребоядисвана милион пъти — но нищо подобно на онова, което тя очакваше. Имаше дори и малка хеликоптерна площадка, където костюмарите слизаха и се качваха. До нея беше паркиран хеликоптер с емблема, която тя беше виждала и преди — Предприятия за нови разработки „Райф“. ПНРР. Хората, които й дадоха плика, за да го отнесе в щаба на ООКИК. Сега всичко се навързва: федералните, Л. Боб Райф, Райските врата на Преподобния Уейн и Салът, всички те са част от една и съща сделка.
— Кои, по дяволите, са всичките тези? — попита тя Гарвана, щом видя хеликоптера. Но той й изшътка.
Тя го попита пак по-късно, докато обикаляха и търсеха стаята си, и той й каза: всичките тези типове работят за Л. Боб Райф. Програмисти, инженери, специалисти по комуникациите. Райф е важна клечка. Трябва цял монопол да ръководи.
— Райф тук ли е? — попита тя. Разбира се, разиграваше театро — вече се беше досетила, че е тук.
— Шшт — отговори й той.
Информацията си я бива. На Хиро ще му хареса, стига да успее да му я предаде. А дори и това ще е лесно. Не й беше хрумвало, че тук, на Сала, има терминали за Метавселената, но на този кораб има цяла редица от тях, за да могат гостуващите костюмари да държат връзка с цивилизацията. Тя трябва само да се добере до някой от тях, без да събуди Гарвана. Което сигурно ще е сложно. Много зле, че не може да го упои с нещо като по филмите за Сала.
И тъкмо тогава идва прозрението. То изплува от подсъзнанието й като кошмар. Или както когато излизаш от къщи и половин час по-късно се сещаш, че си оставил чайник да ври на котлона. То е студена лепкава реалност, и тя не може да направи нищичко.
Най-сетне се е досетила какво е това чувство, което я бе подразнило за миг точно преди самото чукане.
Нямаше нищо общо с предпазването от забременяване. Нито с хигиената.
Нейната дентата. Последният фронт на персоналната самозащита. Заедно с кучешките медальони на Чичо Енцо, последното нещо, което Правчовците не й взеха. Не й я взеха, защото не вярват в претърсването на отвърстията.
Което означава, че в мига, в който Гарвана влезе в нея, една съвсем миниатюрна подкожна игличка незабелязано е проникнала в издутата фронтална вена на пениса му и е изстреляла автоматично в кръвния му поток коктейл от силни наркотици и депресанти.