Уцелиха Гарвана с харпун точно там, където най не е очаквал, и сега има да хърка поне четири часа.
Леле-мале, как ще се ядоса после.
53
Хиро си спомня предупреждението на Елиът: не се качвай на Сала без водач-местен. Това хлапе сигурно е бежанец, когото Брус Ли е подбрал от някоя филипинска махала на Сала.
Името на хлапето е Трансубстанциасион. Трани на галено. Той се качва в лодката още преди Хиро да му нареди.
— Чакай малко — спира го Хиро. — Първо трябва да стегнем багажа.
Хиро рискува да запали едно малко фенерче и го използва, докато рови из яхтата и подбира ценни неща: няколко бутилки с (предполагаемо) годна за пиене вода, храна, допълнителни муниции за пистолета. Взема и една от куките и навива спретнато въжето. Май на Сала може и да му потрябва.
Има да свърши и още една работа и не изгаря от нетърпение да я свърши.
Хиро е живял на много места, където мишките и дори плъховете са създавали проблеми. И е свикнал да се отървава от тях с капани. Но после нещо му тръгна накриво. Посред нощ капанът хлопваше, а после вместо тишина чуваше жално пищене, мятане и блъскане, докато уловеният гризач се опитваше да се замъкне обратно на безопасно място с капана, приклещил някаква част от анатомията му, обикновено главата. Когато си станал в три часа сутринта и си намерил на плота в кухнята жива мишка, оставяща диря от мозъчна тъкан по мушамата, е трудно да заспиш отново и затова сега той предпочита отровата.
Нещо в същия дух — тежко ранен човек, последният, застрелян от Хиро — се мята по палубата близо до носа и бърбори.
Повече от всичко на света Хиро иска да се качи в лодката и да се махне от тази личност. Той знае, че за да се качи горе и да му помогне, или да съкрати мъките му, ще се наложи да го освети фенерчето, и тогава ще види нещо, което никога не ще успее да забрави.
Но е длъжен да го направи. Преглъща два пъти, защото вече се задавя, и следва лъча на фенерчето към носа.
Много по-зле е, отколкото очакваше.
Този човек очевидно е получил куршум някъде между очите, който е бил прицелен нагоре. Всичко над тази точка е отнесено. Хиро гледа разрез на долната част на мозъка му.
Нещо стърчи от главата му. Хиро мисли, че са парчета от черепа или нещо такова. Но то е прекалено гладко и с правилна форма.
Сега, след като е преодолял първоначалното чувство за гадене, вече му е по-лесно да гледа. Знанието, че човекът вече не страда, му помага. Повече от половината му мозък го няма. Продължава да говори — гласът му звучи хрипкаво и безплътно като развален орган заради промените в черепа, но мозъчното му стебло все още функционира — просто трепкане на гласните струни.
Нещото, което стърчи от главата му, е антена, дълга около педя. Опакована е в черна гума като антените на ченгеджийските уоки-токита и е прикрепена на главата му, над лявото ухо. Това е един от „антенките“, за които го предупреди Елиът.
Хиро сграбчва антената и дърпа. Можеше да вземе и наушниците — те можеха да са свързани някак с начина, по който Л. Баб Райф контролира Сала.
Но антената не помръдва. Щом Хиро дърпа, остатъкът от главата на мъжа се обръща, но антената си стои на мястото. И тогава Хиро разбира, че въобще не са наушници. Антената е вградена неподвижно в основата на черепа му.
Хиро превключва очилата си на милиметрововълнов радар и се втренчва в съсипаната глава на мъжа.
Антената е прикрепена към черепа посредством къси винтове, които проникват в костта, ала не я пробиват изцяло. В основата й има няколко микрочипа, чиято цел Хиро не може да разгадае само с гледане. Но днес човек може да качи цял суперкомпютър на един-единствен чип, така че всеки път, когато видиш повече от един чип на едно място, това пред очите ти е нещо важно.
Една-единствена тънка като косъм жица излиза от основата на антената и прониква в черепа. Минава право към мозъчното стебло, а после се разклонява отново и отново в мрежа от невидими тънки нишки, закрепени в мозъчната тъкан. Обвили основата на дървото.
Което обяснява защо този продължава да изригва постоянен поток от дрънканици на салски, дори и когато вече няма мозък: май че Л. Боб Райф е измислил начин за създаване на електрически контакт с онази част на мозъка, където живее Ашера. Тези думи не се раждат тук. Това е петдесятна радиопрограма, улавяна от антената.
„Разумът“ все още е горе на палубата, а мониторът му излъчва сини смущения към небето. Хиро намира бутона и го изключва. Компютрите с такава мощност би трябвало да се изключват сами, след като ги помолиш. Да изключиш такъв с бутона е все едно да приспиш някого, като му строшиш гръбнака. Но когато системата е сполетяна от Снежен крах, компютърът губи дори способността да се самоизключва и се налага използването на примитивни методи. Хиро прибира сборището от картечници „Гатлинг“ обратно в куфара и го заключва.