Може би не е толкова тежък, колкото си мислеше, или той е претъпкан с адреналин. И тогава разбира защо куфарът му се струва толкова по-лек: по-голямата част от теглото му е била боеприпаси. Рибешкото око изхаби доста от тях. Той наполовина носи, наполовина мъкне куфара обратно на кърмата, като внимава топлообменника да не излиза от водата, и го мята в лодката.
Хиро се качва след него при Трани и започва да се мъчи да включи мотора.
— Не мотор — обажда се Трани. — Развали се.
Така значи. Паяжината се е омотала около витлото. Трани показва на Хиро как да нагласи веслата на местата им.
Хиро започва да гребе и излиза в дълга чиста зона, минаваща на зигзаг през Сала като процеп с чиста вода между плаващите ледени блокове в Арктика.
— Мотор може — обажда се Трани.
Хиро пуска мотора във водата. Трани напомпва горивото и пуска двигателя. Той запалва веднага — бивало си я е дисциплината на кораба на Брус Ли.
Хиро потегля по откритото пространство, но се бои, че е само малко заливче в гетото. Но това е само зрителна измама, дължаща се на светлините. Той завива зад един ъгъл и открива, че чистата ивица се простира в далечината. Това е нещо като пояс, опасващ целия Сал. Малки улички и още по-малки пътечки водят от този пояс към различните гета. През мерника Хиро забелязва, че охраняват входовете им. Всеки може да обикаля по пояса, но хората си пазят кварталите.
Най-лошото, което може да ти се случи на Сала, е кварталът ти да бъде отрязан от останалата част. Точно затова Салът представлява такава оплетена бъркотия. Всеки квартал се тревожи, че съседните квартали ще го нападнат, отрежат и ще ги зарежат да мрат от глад посред Тихия океан. И затова непрекъснато търсят нови начини да се вържат един за друг — прокарват кабели над, под и около съседите си и се връзват за по-далечните махали или, за предпочитане, за някой от корабите от Ядрото.
Кварталните стражи, иска ли питане, са въоръжени. Май предпочитаното оръжие е малко китайско копие на АК-47. Металното му тяло изскача ясно на екрана на радара. Китайското правителство трябва да е щамповало невъобразимо количество от тези чудеса още едно време, когато са прекарвали доста часове в обмисляне на възможността за наземна война със Съветите.
Повечето от тях изглеждат като мързеливата милиция от Третия свят. Но Хиро забелязва, че от главата на стража, охраняващ един от кварталните входове, стърчи антена.
Няколко минути по-късно те стигат на място, където поясът е пресечен от широка улица, преминаваща точно по средата на Сала, където са големите кораби — Ядрото. Най-близкият е нипонски товарен кораб — нисък, с плоска палуба и висок мостик, натоварен със стоманени товарни контейнери. Целият е омотан в паяжина от въжени стълби и самоделни стълбички, които дават възможност на хората да се покатерват в този или онзи контейнер. В много от тях горят лампи.
— Жилищен блок — шегува се Трани, щом забелязва интереса на Хиро. После тръсва глава, подбелва очи и прокарва палец по пръстите си. Очевидно този квартал е много тузарски.
Хубавата част на пътуването свършва, когато забелязват няколко бързи лодки да излизат от един мрачен, опушен квартал.
— Виетнамска банда — пояснява Трани. Полага длан върху дланта на Хиро и леко, но твърдо я избутва от регулатора на външния мотор. Хиро ги оглежда на екрана на радара. Двама от тези имат малки калашници, но повечето са въоръжени с ножове и пистолети и очевидно чакат с нетърпение близкия контакт лице в лице. Тези в лодките, разбира се, са пеоните. По-важните на вид типове са застанали по края на квартала, пушат и гледат. Двама са „антенки“.
Трани форсира мотора и завива към една разпиляна махала от слабо свързани помежду си арабски лодки, маневрира в мрака, като от време на време полага длан на главата на Хиро и леко я натиска надолу, за да не закачи някое въже с врата си.
Когато излизат от арабската флотилия, виетнамската банда вече не се мярка. Ако това ставаше посред бял ден, гангстерите щяха да ги проследят по парата от „разум“. Трани ги вкарва в една средно голяма улица сред струпване от рибарски лодки. По средата на района седи стар траулер — режат го за скрап. Факлите осветяват черната водна повърхност наоколо. Но повечето работа се осъществява с чукове и студени длета, излъчващи отвратителен шум над плоската кънтяща вода.