— У дома — усмихва се Трани и посочва две вързани заедно лодки-къщи. Тук лампите още горят, двама са излезли на палубата и пушат дебели самоделни пури. През прозорците се вижда как няколко жени работят в кухнята.
Докато се приближават, типовете на палубата изправят гърбове, оглеждат ги, вадят револверите от поясите. Но после Трани пуска една радостна тирада на тагалог16 и всичко се променя.
Трани получава подобаващото посрещане на Блудния син: плачове, истерични дебелани, тайфа хлапета, наскачали от хамаците си, които си смучат палците и скачат нагоре-надолу. По-възрастни мъже, които се усмихват лъчезарно и показват големи процепи и черни петна по усмивките, го гледат, и му кимат, и сегиз-тогиз го прегръщат.
А в края на навалицата, далеч в мрака, е застанал още един от „антенките“.
— Влизай и ти! — подканва го една от жените, около четирийсетгодишна, на име Юнис.
— Добре съм си — отвръща Хиро. — Не искам да ви се натрапвам.
Превеждат думите му и те се понасят като вълна по около осемстотин деветдесет и шест филипинци, събрали се тук. Изявлението му е посрещнато с краен потрес. Да се натрапва ли? Немислимо! Глупости! Как смееш да ни обиждаш така?
Един от онези с пролуките в зъбите, дребничък старец, вероятно ветеран от Втората световна, скача на люлеещата се лодка, залепва на пода като гущер, прегръща Хиро през раменете и набутва в устата му джойнт.
Изглежда солиден. Хиро му се обляга.
— Компадре, кой е тоя с антената? Приятел ли ти е?
— Тц — прошепва дядото. — Той е гъз. — А после драматично долепя показалец до устните и казва „шшшт“.
54
Всичко е в очите. Наред с махането на белезници, прескачането на бетонни бариери и отблъскването на перверзници, това е едно от най-типичните Куриерски умения: да се разхождаш там, където не ти е мястото, без да привличаш подозрения. Прави се, като не поглеждаш никого. Дръж очите си вперени право напред без значение какво става, не ги разтваряй прекалено широко, не изглеждай напрегнат. Това и фактът, че тя току-що дойде тук с един тип, от когото всички се страхуват, я превежда през контейнерите към рецепцията.
— Трябва ми терминал за Улицата — казва тя на човека на рецепцията. — Може ли да го запишете на сметката на моята стая?
— Да, госпожо — отвръща човекът на рецепцията. Няма нужда да я пита в коя стая е. Целият се разтапя в усмивки, самото уважение е. Това не ти се случва често, като си Куриер.
Връзката с Гарвана наистина можеше да й хареса, ако не беше фактът, че той е мутант-убиец.
55
Хиро излиза от тържествената вечеря в чест на Трани доста рано, измъква Разума от надуваемата лодка на предната палуба на лодката-къща, отваря го и включва персоналния си компютър към биоса му.
Разумът се зарежда без проблеми. Това и трябва да се очаква. Трябва също да се очаква и че по-късно, вероятно когато Разумът най-много му трябва за работа, той пак ще получи срив така, както правеше с Рибешкото око. Той може да го изключва всеки път, когато повтори този номер, но в хода на битка това е неприятно, а и не е онзи тип решение, което би възхитило един хакер. Много по-разумно би било просто да премахне бъга.
Което може да направи и на ръка, ако имаше време. Но може да има и по-добър начин да го направи. Има вероятност „Нг Секюрити Индъстрийс“ вече да са фиксирали бъга и да са излезли с нова версия на софтуера. Ако е така, би трябвало да успее да намери копие от него на Улицата.
Хиро се материализира в своя кабинет. Библиотекарят надниква вътре от съседната стая в случай, че Хиро има някакви въпроси към него.
— Какво означава „ultima ratio regum“!
— „Последният аргумент на кралете“ — превежда Библиотекарят. — Крал Луи XIV го е щамповал на дулата на всички оръдия, отлети по време на управлението му.
Хиро се изправя и излиза в градината. Мотоциклетът му го чака на чакълената пътека, водеща към портата. Той поглежда през оградата към светлините на Центъра, отново издигащи се в далечината. Компютърът му е успял да се включи към глобалната мрежа на Л. Боб Райф и той има достъп до Улицата. Точно както Хиро очакваше. Райф сигурно разполага с цял комплект сателитни връзки на „Ентърпрайз“, скърпени в клетъчна мрежа, покриваща Сала. Инак не би могъл да стигне до Метавселената в личната си водна крепост, а човек като Райф никога не би се примирил с това.