— Твърде късно е за това, Хиро — обажда се друг глас. Хиро се обръща — това е Чичо Енцо, въведен през вратата от момичето на рецепцията — изумителна италианка. Само на няколко крачки зад него вървят дребен азиатски бизнесмен със служителка-азиатка.
— Позволих си волността да им се обадя, когато пристигнахте — обяснява Нг, — така че да можем да си проведем едно съвещание.
— За мен е удоволствие — казва Чичо Енцо и се покланя леко на Хиро.
Хиро му връща поклона.
— Наистина съжалявам за колата, господине.
— Забравили сме я отдавна — отвръща Чичо Енцо.
В стаята вече е влязъл и ситният азиатец. Хиро най-сетне го разпознава. Това е човекът на снимката, висяща във всеки Голям Хонконг на господин Ли по света.
Навсякъде — представяния и поклони. Изведнъж в офиса се материализират няколко допълнителни стола и всеки си придърпва по един. Нг излиза иззад бюрото си и сядат в кръг.
— Нека съкратим преследването, защото доколкото схващам, твоето положение, Хиро, може би е по-рисковано от нашето — казва Чичо Енцо.
— Правилно сте го разбрали, господине.
— Всички ние бихме искали да знаем какво, по дяволите, става — обажда се господин Ли. Английският му е почти лишен от китайски акцент. Явно умилителният му глуповат публичен образ е просто фасада.
— Какво сте схванали досега от всичко това?
— Това-онова — отвръща Чичо Енцо. — А ти?
— Почти всичко — заявява Хиро. — Веднъж да поговоря с Хуанита, и ще знам и останалото.
— В такъв случай ти притежаваш много ценни сведения — казва Чичо Енцо. Той бърка в джоба си, вади хиперкарта и я подава на Хиро. На нея пише:
ДВАДЕСЕТ И ПЕТ МИЛИОНА
ХОНКОНГСКИ ДОЛАРА
Хиро се пресяга и поема картата.
Някъде по земята два компютъра си разменят взривове от електронен шум и парите се преливат от сметката на Мафията в сметката на Хиро.
— Ти измисли как да ги разделите с Уай Ти — казва Чичо Енцо.
Хиро кима. „На бас, че ще измисля.“
56
— Тук на Сала съм и търся една програма — програма-лекарство, ако бъдем точни — написана преди пет хиляди години от шумерски персонаж на име Енки, хакер-невролингвист.
— Какво означава това? — пита господин Ли.
— Означава човек, способен да програмира съзнанието на другите хора с вербален поток от данни, известен като нам-шуб.
Лицето на Нг е напълно безизразно. Той отново дръпва от цигарата, издишва дима високо над главата си като гейзер и го гледа как се стеле по тавана.
— Какъв е механизмът?
— В главите ни съществува два вида език. Онзи вид, който използваме сега, е придобит. Той оформя модел в мозъка ни, докато го учим. Но съществува и език, който е базиран в дълбинните структури на мозъка и е общ за всички. Тези структури се състоят от основни нервни вериги, които трябва да съществуват, за да позволят на нашия мозък да научава по-висшите езици.
— Лингвистична инфраструктура — обажда се Чичо Енцо.
— Да. Предполагам, че „дълбинна структура“ и „инфраструктура“ означават едно и също. Както и да е, при необходимите условия ние можем да достигнем до тези части на мозъка. Глосолалията — говоренето „на езици“ — се получава в резултат на това. Тогава дълбинните лингвистични структури се включват към езиците ни и заговорват, надделявайки над по-висшите лингвистични функции. Което ще рече, че някой, който знае нужните думи, може да изговаря думи, или да ви показва визуални символи, които проникват отвъд всичките ви защити и попиват направо в мозъчното ви стебло. Също като кракер, който прониква в компютърна система, заобикаля всички мерки за сигурност и се включва в ядрото, а това му дава възможност да упражнява абсолютен контрол над машината.
— В тази ситуация собствениците на компютъра са безпомощни — вмята Нг.
— Точно така. Защото те имат достъп до машината на по-високо ниво, което в случая е прегазено. В същия смисъл, когато хакер-невролингвист навлезе в дълбинните структури на мозъка ни, не можем да го изхвърлим, защото дори не можем да контролираме собствения си мозък на такова първично ниво.
— Това какво общо има с някаква си глинена плочка на „Ентърпрайз“? — пита господин Ли.
— Малко търпение. Този език — езикът-майка — е остатък от по-ранна фаза на човешкото обществено развитие. Примитивните общества са били контролирани от словесни правила, наричани ме. Ме са били като малки програмки за човеци. Те са били необходима част от прехода от пещерното общество към организирано земеделско общество. Например, имало е програма за изораване на бразда в земята и засяване на зърно. Имало е програма за печене на хляб и друга — за строеж на къща. Имало е също ме за функции на по-висше ниво, като например война, дипломация и религиозни обреди. Всички умения, които се изискват за опериране на самоподдържаща се култура се съдържат в тези ме, които са били записвани на плочки или предавани по силата на устната традиция. Във всеки случай, хранилището на ме били местните храмове — те били базите данни на ме, контролирани от жрец-владетел, наречен ен. Когато някой имал нужда от хляб, отивал при този ен или при някой от подчинените му и свалял от храма ме за печене на хляб. После изпълнявали инструкциите — пускали програмата — и с приключването й получавали пита хляб.