Ние сме податливи на притегателната сила на вирусните идеи. Като масовата истерия. Или някоя мелодия, която ти се набива в главата, тананикаш си я цял ден и накрая я лепваш на някой друг. Вицовете. Градските легенди. Шантавите религии. Марксизмът. Без значение колко по-умни ставаме, в нас винаги присъства и онази дълбока ирационална част, която ни прави потенциални гостоприемници за самокопиращата се информация. Но ако си физически заразен с вирулентния носител на Ашера, това те прави много по-податлив. Единственото, което пречи на него и подобните му неща да превземат света, е факторът Бабел — стените от взаимно неразбиране, които разделят като с прегради човечеството и спират разпространението на вируса.
Бабел довел до взрив в броя на езиците. Това е влизало в плана на Енки. Монокултурите, като царевичните ниви, са податливи на зараза, но генетично разнообразните култури, като прерията, са изключително издръжливи. След няколко хиляди години се развил един нов език — юдейският — притежаващ изключителна гъвкавост и мощ. Второзаконниците — група радикални монотеисти, през шести и седми век преди Христа били първите, възползвали се от него. Те живеели в епоха на краен национализъм и ксенофобия, което ги улеснявало в отхвърлянето на чуждоземни идеи като почитането на Ашера. Те редактирали старите легенди и създали Тората, като вкарали в нея и закон, осигуряващ разпространението й по-нататък в историята — закон, твърдящ по същество „направи точно копие от мен и го чети всеки ден“. Те насърчавали и един вид информационна хигиена — вярата в стриктното копиране на нещата, внимателното боравене с информацията, която, както те са разбирали, носи потенциална опасност. Те превърнали данните в контролирана субстанция.
Отишли и по-далече. Съществуват доказателства за внимателно планирана биологична война срещу войската на Сенахирим при опита му да завладее Ерусалим. Така че второзаконниците може би са разполагали със свой собствен ен. Или може би просто са разбирали достатъчно от вируси, че да са знаели как да се възползват от естествено възникващите зарази. Уменията, разработени от тези хора, били предавани тайно от поколение на поколение и се проявили две хиляди години по-късно в Европа сред магьосниците-кабалисти, Баа̀л Шем, господарите на божественото име.
Във всеки случай, това било раждането на рационалната религия. Всички по-нататъшни монотеистични религии — известни на мюсюлманите под подходящото название „религии на Книгата“ — до някаква степен са включвали тези идеи. Например Коранът повтаря отново и отново, че той е препис, точно копие на една книга, намираща се на небесата. Естествено, всеки, който вярва в него, не би посмял по никакъв начин да променя текста! Идеи като тази били толкова ефикасни в предотвратяването на разпространението на вируса на Ашера, че в края на краищата всеки квадратен сантиметър от територията, на която някога процъфтявал вирусният култ — от Индия, та до Испания — попаднал под владичеството на исляма, християнството и юдаизма.
Но поради своята латентност — увит около мозъчното стебло на заразените и препредаван от поколение на поколение — той винаги намира начин отново да изплава на повърхността. В случая с юдаизма той се появил под формата на фарисеите, наложили на юдеите строга правническа теокрация. С безкомпромисното придържане към законите, които се пазели в храм, прилагали се от един вид жреци, облечени в гражданска власт, тя напомняла старата шумерска система и била също толкова задушаваща.
Мисията на Иисус Христос била опит юдаизмът да бъде изтръгнат от това състояние — нещо като ехо от делата на Енки. Заветът на Христос е нов нам-шуб, опит религията да бъде извадена от храма, изтръгната от ръцете на духовенството и Царството Божие да стане достъпно за всеки. Това е посланието, недвусмислено изразено в проповедите му и символично въплътено в празната гробница. След разпятието апостолите отишли в гробницата му с надеждата да намерят тялото му, но не намерили нищо. Посланието било съвсем ясно: не бива да идолизираме Иисус, защото са важни идеите му, а неговата църква вече не е съсредоточена в един-единствен човек, а се е разпространила сред хората.
Хората, свикнали със строгата теокрация на фарисеите, не можели да възприемат идеята за народна, нейерархична църква. Те си искали папите, владиците и поповете. И затова прибавили към евангелията и мита за Възкресението. Посланието било превърнато във форма на идолопоклонство. В тази нова версия на евангелията Иисус се връща на земята и организира църква, по-късно станала църквата на Източната и Западната Римска империя — една нова строга, брутална и ирационална теокрация.