Празният траулер — онзи, дето го режеха на парчета, е ударен от голямото оръдие на борда на „Ентърпрайз“. Сякаш огромна вълна го е подбрала и се е опитала да го омотае около колона: едната му страна цялата се е вдала навътре, носът и кърмата почти се застъпват. Гърбът му е строшен. Празните му трюмове лакомо поглъщат огромен и непрекъснат поток от тъмна, кафеникава морска вода, всмукват пъстрите канални отпадъци така, както удавник вдишва въздух. Корабът се е устремил към дъното.
Хиро набутва „Разума“ обратно в лодката, скача в нея и пали мотора. Няма време да развърже лодката от понтона — клъцва въжето с уакизашито и потегля.
Понтоните вече хлътват навътре и надолу, дърпани от въжетата на разрушения кораб. Траулерът потъва под водната повърхност и се опитва да повлече целия квартал като черна дупка.
Двама филипинци вече са изскочили навън с къси ножове и кълцат въжетата, оплели квартала — опитват се отрежат частите, които могат да се спасят. Хиро се юрва към един понтон, вече потънал до колене във водата, намира въжетата, свързващи го със съседния понтон, който е потънал още повече, и ги съсича с катаната. Останалите въжета изпукват като пушечни изстрели, понтонът се изтръгва и се стрелва към повърхността с такава скорост, че насмалко не преобръща моторницата.
Голяма част от понтонния кей до траулера изобщо не може да се спаси. Мъже с рибарски ками и жени с кухненски ножове, коленичили и вече до шия във водата, се мъчат да освободят домовете си. Въжетата се късат едно по едно, наслуки, и изхвърлят филипинците във въздуха. Едно момче с мачете прерязва единственото останало въже, то изпращява и го шибва по лицето. Най-сетне салът отново е свободен и подвижен — клатушка се и се люшка, докато си възвръща равновесието, а там, където беше траулерът, не е останало нищо освен клокочещ въртоп, който сегиз-тогиз повръща по някоя отломка.
Други вече са се натоварили в рибарската лодка, вързана до траулера. И тя е пострадала: неколцина мъже се струпват и се навеждат през борда, за да огледат двата големи кратера отстрани. Всяка дупка е обкръжена от лъскава ивица колкото голяма чиния, където взривът е издухал всичката боя и ръжда. В средата има пробойна колкото топка за голф.
Хиро решава, че е време да се маха.
Но преди това бърка в комбинезона си, изважда щипка с банкноти и преброява няколко хиляди хонконгски долара. Слага ги на палубата и ги затиска с червена стоманена туба за бензин. После си хваща пътя.
Няма проблем с намирането на канала, който води към съседния квартал. Параноята му е нараснала неимоверно, затова, докато насочва лодката навън, се оглежда непрекъснато напред-назад из алейките. В една от тези ниши вижда един с жица в главата, който си мърмори нещо.
Съседният квартал е малайски. Няколко десетки малайци, са се събрали край моста, привлечени от шума. Щом Хиро влиза в квартала им, вижда как мъже търчат по разлюляния понтонен мост, служещ за главна улица, въоръжени с пистолети и ножове. Местната жандармерия. Още мъже, отговарящи на същото описание, изскачат от страничните улички, лодки и сампани, и се присъединяват към тях.
Страшни трясъци, пращене и раздиращо скърцане избухват до него, сякаш огромен камион току-що се е нахакал в тухлена стена. Вода облива тялото му, а лицето му е облъхнато от пара. После пак става тихо. Той се обръща, бавно и неохотно. Най-близкия понтон вече го няма — има само кървава, развихрена супа от трески и плява.
Той се обръща и поглежда назад. „Антенката“, която мярна преди няколко секунди, е излязла на открито — стърчи самотен на ръба на един сал. Останалите са се разкарали. Хиро забелязва, че устните на копелето мърдат. Той завърта рязко лодката и се устремява към него, изваждайки пътьом уакизашито със свободната си ръка, и го съсича на място.
Но ще има и още. Хиро знае, че всички до един са излезли да го търсят. Стрелците на „Ентърпрайз“ не ги е грижа колко бежанци ще изтрепят, докато уцелят Хиро.
От малайския квартал той се прехвърля в китайски, много по-застроен — тук има доста стоманени кораби и шлепове. Кварталът се простира в далечината, надалеч от Ядрото, доколкото Хиро може да види от смотаната си гледна точка на морското равнище.
Високо горе на надпалубните съоръжения на един от китайските кораби някакъв мъж го наблюдава — пак „антенка“. Хиро вижда как челюстта му хлопа, докато изпраща последни сведения в Централата на Сала.
Голямата картечница „Гатлинг“ на палубата на „Ентърпрайз“ отново се обажда и изстрелва нов метеорит от плужеци от обеднен уран в корпуса на безлюден шлеп на около шест метра от Хиро. Цялата страна на корпуса се огъва навътре, все едно стоманата се е втечнила и се стича по улей. Металът светва — шоковите вълни просто превръщат дебелия слой ръжда в аерозол, издухват го от стоманата и го понася звукова вълна, толкова мощна, че Хиро го свива в гърдите и му прилошава.